Отдавна не сме ходили никъде. Време беше за някакво пътешествие, дори и малко. На моят мъж му дойде идеята да видим изложението за цветя „Флора“ в Бургас, което се проведе от 20.05 до 27.05 2015 г. Бяхме прочели за новият експозиционен център, построен в Морската градина. Добър повод за пътешествие за един ден. В петък вечерта се разбрахме, който се събуди пръв да буди другия. Ако станем рано, потегляме.
Събудих се от леко побутване. 5,30 часа…събота сутринта. Набързо се приготвихме и към 6 часа вече бяхме на път към паркинга , да вземем колата и да поемем към Бургас. От съседният вход се измъкваше една комшийка. Фотограф. Тя пък поемаше към Родопите. Луди хора ще кажете вие. Сигурно е така.
Малко се притеснявахме как ще се измъкнем от София, заради започналите ремонти на изхода на града. Нямахме проблеми. Хората сладко си спяха в почивния ден и лесно и бързо се придвижихме до нашата цел. Взехме пътя на един дъх. Никакво спиране. Аз се захласвах по маковете отстрани, но моят човек беше подушил морето и не искаше да се губи време с такива лирически отклонения.
Към 10 часа бяхме в Бургас. Времето беше слънчево и топло. Намерихме място за паркиране в близост до Морската градина. След леко лутане се озовахме пред експозиционният център. Хората бяха много. Имаше групи от други градове. Шумотевица. Бяхме чели, че има платен вход. Нямаше такова нещо. Входът беше свободен. Разглеждахме зала след зала. Ухаеше на различни цветя.
Имаше кактуси, орхидеи, бонзай…Градинско обзавеждане и всякакви аксесоари.
Хората се снимаха на фона на цветята. Най-много ни впечатли една жена, която просто се метна на земята и занарежда на приятелката си как да я снима. Веднага стана атракция за всички наоколо.
Като обиколихме залите излязохме навън. Тук на различни места в близост се предлагаха цветя от разсадници. Масово жените си купуваха за домовете и терасите. Цените бяха много прилични. Имаше голямо разнообразие на видове. Имаше и овошки. Всичко необходимо за това домът и градината да се разкрасят.
Решихме да се поразходим из градината. Да се възползваме от сянката на дърветата. Бяхме видели това, за което бяхме дошли. От тук нататък щяхме да импровизираме. Постепенно стигнахме до Моста – емблематичен символ на града. Естествено имаше скачащи младежи, въпреки забраната. А по плажа хора събираха тен. Защо не бяхме взели банските…Изкушаваща е тази близост до водата.
Минахме по търговската улица в близост. Винаги ми прави впечатление колко различни са стоките от тези в софийските магазини. Имаше страхотни детски дрешки. Планини от обувки. Кафетата бяха пълни в съботния ден.
При всяко ходене в този град виждаме промени. Центърът е изцяло обновен. Градът бързо се развива. Няколко последователни години е избиран за „Най-добър град за живеене“ и сигурно е заслужено. Туристическият поток определено се е увеличил. Хората имат работа.
Моят човек се сети, че е мернал нещо за някаква изложба в Морската гара. Не бяхме ходили там. С няколко питания я намерихме. И други хора, повели дечица, търсеха същото място. Накрая един от служителите ни показа къде да влезем. Това се оказа голямо недоразумение. В помещение с размерите на две стаи имаше няколко манекена с пиратски костюми. Жалка работа. Минахме от другата врата и се озовахме на мястото, от което преди са тръгвали кометите. Сега имаше закотвени две корабчета. Едното беше само с възможност да се качиш на него за снимки. Не предлагаха разходка. Имаше желаещи.
Пред другото имаше голяма опашка и изнервени хора. Даже в един момент се стигна до повишаване на тона и груби изказвания. А място за всички имаше достатъчно. Оказа се, че това корабче ще направи курс до остров Св. Анастасия и там ще има престой от 2 часа. Билета в двете посоки е 9 лв. Спогледахме се и решихме да се качим. Непозната територия. В 13,30 часа корабчето се отлепи от кея и леко поехме към непознатия за нас остров.
Пътуването отне към половин час. Капитанът каза, че в 16 часа се тръгва обратно. Да няма закъснели. На кея ни посрещна екскурзовод, който да ни запознае с историята на този остров.
Островът се намира на 6 км от Бургас. Той е много малък – почти колкото едно футболно игрище. Обикаля се за минути. На него се намира манастирът Св. Анастасия. Има още фар, няколко сгради за пренощуване, ресторант, кафе. От 15.05.2014 всеки ден има корабче до там. През трийсетте години на миналия век е бил използван за затвор на опонентите на Ал. Цанков, а сега е туристическа атракция.
В момента там за посетителите се предлагат джетове, има възможности за гмуркане, провеждане на сватбени тържества и кръщенета. Има и конферентна зала. А бургазлии явно го ползват за една съботна или неделна разходка с обяд. Както спря корабчето и по-запознатите направо хукнаха към ресторанта. Там персоналът беше готов за гладните люде. Вече се носеше миризма на скара и пържени картофки. Масите се заеха за секунди. А ние решихме да се поогледаме.
Така са измислени нещата, че за да се скриеш от слънцето трябва да си или в ресторанта или в кафето. А време имаше много. Насочихме се към кафето. Беше празно и седнахме на сянка на една масичка. Още не беше заредено със сладолед. Взехме си по едно кафе и загледахме морето. Има си очарование в мисълта да си на остров.
Постепенно народа, приключил с обяда, се премести в кафето. Стана много шумно и пак излязохме навън. Имаше половин час до тръгването на корабчето. Пристигаше друг кораб с други желаещи да станат поне за малко островитяни.
В уреченият час се отправихме към кея, качихме се на борда и потеглихме обратно към Бургас. Островът бавно се отдалечаваше.
Така успяхме и морско пътешествие да осъществим в този ден.
Пак бяхме при Морската гара.
А това беше нашето корабче. Решихме, че имаме още време за разходка. Пак се отправихме към Морската градина. Да сме покрай морето до последно. Това ни привлече вниманието. Родна картинка!
А Морската градина е чудесно място за разходка. Хубави алеи, зелени площи, цветни кътове…фонтани.
Искаше ми се да стигнем до Солниците. До черния пясък. Там водата изглежда прекрасно зелена. Тръгнахме натам. Много хора се разхождаха покрай нас. Вече имаше и кайтове в морето. Вятърът беше подходящ. Този път се спрях и на полските цветя покрай дюните. Вечерният бриз саботираше снимките ми.
Деветнайсет часа минаваше. Колкото и да не ни се искаше, трябваше да тръгваме обратно. Стигнахме до колата и поехме пак по магистралата. Спряхме само за да се порадваме на залеза. Така този дълъг за нас ден приключваше.
С луна тръгнахме сутринта и с луна се прибрахме вечерта. Това бяха 17 ползотворно прекарани часа. Ходенето на острова беше една хубава добавка и засилваше морския привкус на деня. За тези, които ще минават през Бургас и имат няколко часа, нека да се отбият и да го разгледат. Препоръчвам с две ръце.
Това беше нашето еднодневно пътешествие. До отпуската ще оцеляваме с такива забежки. Лудост ли е, не е ли…не знам. Един такъв ден ми носи заряд за седмици напред. Има чудесни места около нас. Те чакат да бъдат открити. Едно от тези места е остров Св. Анастасия.
Пътешествия в думи и снимки 