Отново в Тоскана – Част 1

За първото ни пътуване до Тоскана можете да прочетете тук

Така се случи, че се изкушихме пак да пообиколим част от Тоскана. Някои градчета щяхме да ги видим за втори път, но имаше и нови непознати места. Този път лятно приключение. Като се сетя каква жега беше през септември в тази част на Италия, сега през юли щеше да е по-тежко. Миналия път изкачихме толкова кули, голямо тичане ударихме. По няколко градчета на ден. Сега тръгнахме с идеята за по-лежерно пътуване. Да видим това, което не сме успели миналия път. Не ни се получи много. Лежерността най-вече. Пак си счупихме краката от ходене. Качване на безброй стълби и стръмни улички. Но в тези градчета е така. За да видиш най-хубавото, трябва да се качиш на високо. Това и направихме.

За да стигнем до Монтекатини Терме, където щеше да е базовият ни лагер за една седмица, преживяхме най-дългото си транзитно пътуване – 23 часа. Трудно се минаваха границите, голям поток от коли. Курортен сезон. Хората отиваха към морето. А и заради пустите мерки за сигурност вече мотането по границите е по-голямо. Но това не е интересно. Оцеляхме. Вечерта пристигнахме в града. Намерихме си хотела и с удоволствие се разходихме из този малък и спокоен град. Много по-малко хора имаше по улиците от есента. Явно за да се избегне жегата на лятото.

Запътихме се към станалата ни от предния път любима сладоледаджийница. Нямаше  от вкусният сладолед със смокини. Ще пробваме други видове. Всичките са много вкусни. Пораздвижихме малко краката и се прибрахме за очакваният с нетърпение душ и нужното на изтерзаните ни тела хоризонтално положение. От утре започваше обиколката на тази много красива част от Италия. Очаквах я с нетърпение.

Ден 1. Пиза и Лука

Всеки свързва Пиза с Наклонената кула – един от най-прочутите символи на Италия. Най-голямата туристическа атракция. Аз имах малко време да погледна виртуално какво представлява града и къде да се насочим, когато пристигнем там. Тук щяхме да сме за първи път. Хареса ми един площад със сгради, целите с изрисувани фасади. Харесаха ми и къщите покрай реката. Фенери, мостове…нещо подобно на Флоренция. И това не беше за изпускане. Затова акцента от пребиваването ни в Пиза ще е по-нестандартен. По-далеч от големия туристически поток. Има какво да се види.

Бързо изминахме тези 50 километра между двата града. От паркинга се оставихме тълпата да ни води. След минути се оказахме до крепостните стени и Площадът на чудесата. От всички посоки се стичаха големи групи туристи. Един мравуняк. Бутане за снимки. Тук на една голяма зелена тревна площ са разположени Баптистерий Сан Джованни, Катедралата, Наклонената кула, Кампосанто и няколко музея. Преди потеглянето ми бяха попаднали снимки от това Кампосанто (не че му бях запомнила името) и много исках да влезем там. Поснимахме набързо популярните сгради. Бутането беше неописуемо. Всеки се опитваше да снима и да го снимат. Голяма мания.

Беше интересно да се наблюдава как хората заемат най-разнообразни пози за снимки. Имаше много забавни и куриозни такива. Но когато човек разполага с ограничено време, трябва да  бърза. Искахме да видим доста неща и се насочихме към касите. Качване на кулата струваше 18 евра. Решихме да не си го причиняваме. Още повече, че се купува билет с час за влизане доста по-късен във времето. Това щеше да ни разкъса времето за обиколка на града. В Катедралата можеше да се влезе свободно, защото беше неделя. Набързо се вмъкнахме вътре. Взехме си билети за разглеждане на Баптистерия и Кампосанто. Цената за разглеждане на два обекта е 7 евра.

Кампосантото, което в превод означава свещена земя, всъщност представлява старинно гробище. То е било предназначено за заможните жители на Пиза. Малко туристи влизат вътре. Сградата от вън не е нищо особено. Един правоъгълник. И остава встрани от интереса на туристите. Но аз го бях видяла от вътре. Много се впечатлих. Може да е извратено, но много исках да го видя и реално.

Подът е от мрамор, износен и хлътнал от многовековна употреба. Има много саркофази и красиви мраморни статуи. Респектиращо е.

А такъв невероятен контраст имаше между студените мрачни коридори с гробовете и този слънчев, цветен и озеленен вътрешен двор. Арките ме бяха впечатлили много. Голяма красота. Тук се застояхме повече, отколкото предполагах.

Целите стени са в стенописи, но те не са в добро състояние. Най-големите щети са им нанесени по времето на бомбардировките през Втората световна война.

Тук мраморът говори. Много интересно и красиво място. Най-накрая спрях да го обикалям и се насочихме към Баптистерият. Това е мястото, където се извършва Светото кръщение. Отвън сградата е много красива. Вътре не беше така. Набързо я обиколихме. Този амвон е дело на Никола Пизано.

Единственият бонус от влизането тук беше хубавия изглед към Катедралата. Решихме да приключим с този район и да видим следващите набелязани места. Преди да започнем обиколката пийнахме вода от много красива чешма в края на Площада на чудесата. И тук имаше опашка от снимащи се.

Тръгнахме по първата търговска улица. Надявах се в началото и да е онзи красив площад, който бях видяла. Не беше тук. Не бяхме поели по правилната улица, но поне посоката беше вярна. Щяхме да стигнем до реката и красивите и мостове. Опознавахме града. Много ми допадна.

Най-накрая се озовахме на реката. Това е реката, която минава и през Флоренция – Арно. Имаше голямо сходство в гледката. Красиви фенери, разноцветни фасади. Мостове. (Но водата е с един неприятен, кафеникав, мътен цвят.) Бях видяла и една интересна малка църква тук. Щяхме да я потърсим.

Това беше и търсената от мен църква – Chiesa di Santa Maria della Spina. Странно място за църква, но привличаше погледа. И това ми отпадна от списъка със забележителности.

С такива лъвове беше украсен мостът, разположен най-близо до църквата – Ponte Solferino. Решихме да тръгнем обратно и да потърсим красивия площад Кавалиери. Този път използвахме картата, за да се ориентираме и да не го пропуснем.

Заслужаваше си търсенето. А не беше там, където смятах че е. Картата свърши чудесна работа.

Хареса ми този град. Чудесна разходка направихме. Струва си да се изгубиш по криволичещите му улици.

Време беше да потеглим към втория град за деня – Лука. Миналата година бяхме минавали през него. И се качвахме на Къщата с дъбовете. Беше ми харесал. Но сега се надявах да видя още от него.

От Пиза до Лука има по-малко от 20 км. Скоро се намирахме на една от портите на града – Porta S. Donato. Смело навлязохме и се оставихме на течението. Не бързахме и знаехме, че ще стигнем до познати места.

Ненадейно се озовахме до Chiesa di San Michele in Foro. Малко църкви са толкова поразяващи с външният си вид, колкото тази. Това е една от забележителностите на града и я помнехме от предното идване. Решихме да видим хубавия площад Piazza Napoleone, ограден с големи стари дървета. Сега обаче на него беше изградено лятно кино. Провеждаше се ежегодният Филмов фестивал в града. И не можахме да познаем площада.

Минахме през Piazza del Giglio, от където се стигаше до друго място, което искахме да видим. Миналият път не можахме да влезем в Duomo di San Martino. Не ни пуснаха. Сега нямаше проблеми. Купихме си билети (3 евра) и поправихме този пропуск.

В този параклис, дело на местния скулптор Матео Чивитали, се намира разпятието Свети лик от кедрово дърво, за което се твърди , че е изработено от Никодим, очевидец на Христовото разпъване на кръста.

От тук смятахме да тръгнем по непознати за нас части на града. Имаше материал за снимки.

Така от уличка на уличка стигнахме до Piazza dell’Anfiteatro. Това е един прелестен овален площад с много кафенета и магазини. Тук средновековните къщи са построени по овала на стария римски амфитеатър. Около самият площад има много търговци на сергии. Стока да искаш…Чанти, дрехи, сувенири и какво ли още не.

Тази църква ме отклони за малко – Basilica di San Frediano. Различава се от останалите църкви в града с мозаечната си фасада. И пак се впуснахме по сенчестите ъгълчета на малките улички. Имахме още малко време.

Всички хора търсеха сянката. Горещ летен следобед.

Все пак успяхме да видим нещо различно и ново. И тук ми хареса и ми беше приятно.

Дойде време да се върнем към хотела след този интензивен ден. Направихме и една вечерна разходка в нашето градче. То се е появило, заради минералните извори в района. Тук всяка втора сграда е хотел. Градът разчита на туристите. Едните идват тук като нас, да го ползват за базов лагер за разглеждане на Тоскана. Други се лекуват и ползват балнеолечението, предлагано в Термите и оздравителните процедури. Има големи паркове, много приятни за разходка. Чист въздух.

Това което се вижда на хълма в далечината е Montecatini Alto или Горният град. И там се качихме, но затова ще разкажа по-нататък.