Една вълшебна разходка из Долна Саксония – Част 4

Можете да прочетете Част 3 тук

Ден 4. Любек

Бяхме си харесали този град от едно руско туристическо предаване. И сега при положение, че се намираше само на 70 км от Хамбург, нямаше как да го пропуснем. Този път щяхме да пътуваме с влак. Има влак – совалка между двата града. Нямаше какво да се обърка.

Бяхме се завъртели предния ден покрай автомата за билети на гарата. Да имаме представа от менюто и използването му. Купихме билети (14,30 евро на човек в посока) и все пак отидохме на едно информационно гише да попитаме за номера на перона, на който трябва да чакаме. Служителят там каза да следим таблото, защото са възможни промени. Така се и оказа. Влакът закъсня и освен това пристигна на съвсем различен от обявения перон. Отново несъвместимост с немската пословична точност. Влакът излезе по-скъп от вчерашният автобус, но за 45 мин щяхме да стигнем до целта.

Да кажа за автоматите за билети. Най-голямата банкнота като номинал, която може да се използва, е 10 евро. Едри пари не се приемат. За съжаление и кредитни карти също. На моят човек бяха отхвърлени и двете карти, но поне с моята дебитна успяхме да платим. В Германия се оказа, че трудно се плаща с карти, неиздадени от немска банка и в магазините. А това беше усложнение за нас.

Бързо измина времето във влака. Топло и уютно беше. Много се надявах и на по-хубаво време. Вчера душата ми беше подгизнала в Бремен. Но засега пак беше мрачно. Дано се появеше малко слънце за разкош.

Много близо до гарата се намира портата Холщентор на този красив средновековен град. Тя е символ на града и е превърната в музей.

Двете и кули са доста наклонени. Веднага след нея има ров с вода и едни чудни старинни сгради с характерните тук червени тухли. Една с една не си приличаше.

Навлизахме в града без да ползваме разпечатаната карта. И аз все повече откачах. Толкова ми харесваше всичко тук, че се чудехме кое по-напред да видим. По коя красива улица да тръгнем. Нямахме билети за връщане, така че цялото време на света беше наше. 🙂

Така се озовахме пред огромната, ама наистина огромна катедрала на Любек – Dom zu Lubeck.

След няколко улици попаднахме на джамия, но минаретата по никакъв начин не надвишаваха околните сгради. Ако не бяхме минали от тук нямаше и да разберем за нея. В Любек в небето се виждаха само кулите на църквите. А те са много.

Това е църквата Marienkirchе. Най-красивата в Любек. През войната силно е пострадала от бомбардировките, но днес напълно възстановена тя впечатлява с готическата си архитектура.

Толкова красиви и нестандартни къщи имаше тук. Радвах се, че и не валеше. По-спокойно се вървеше така.

Стигнахме и до църквата St. Jakobi Kirche zu Lübeck. И тя трудно се обхващаше с апарата.

На площада до нея тази сграда с куличките ни привлече вниманието. Това се оказа болница Хайлиген-Гайст. И вътре беше много интересно. Можеше да се видят стаите, където са лежали болните. А иначе усещането беше, че си в църква.

Отново крачехме по улиците. По магазините се усещаше наближаването на Вси Светии. Тиквите бяха навсякъде.

След няколко пресечки нахлухме в нещо като църква, а то се оказа Кметството или Stadtverwaltung Hansestadt Lübeck. Понеже искахме да снимаме, защото вътре обстановката беше невероятна, ни предложиха да се включим към обиколка на сградата с гид. 4 евро за 45 мин. Добра сделка. Жената ни водеше от зала в зала, говореше и разясняваше, но ние нищо не разбрахме от този непонятен за нас немски език, така че само ще покажа видяното от нас. И реално то беше по-впечатляващо от показаното на снимките.

И тази сграда беше с характерните кулички, а ние първоначално не ги бяхме забелязали. Определено не можахме да видим всичко в този град. Наистина се чудеше човек в коя посока и към коя кула да тръгне. Прекрасно място !

Вече притъмняваше. Как ми се искаше денят да е по-дълъг, но краят на октомври е все пак. Тръгнахме назад към портата и смятахме да се отправяме към гарата вече. Не можахме да устоим на един магазин за сладки изкушения. То Любек се слави като град на марципана и ние наистина се порадвахме на големия избор на всякакви бонбони и марципанови изделия.

Ако се съди по огромната опашка на касата и броят артикули в ръцете на хората, голямо хапване щеше да падне. Но магазинът наистина впечатляваше с подредбата си и многообразието на сладките изкушения.

Стигнахме отново до водата, но естествено времето реши, че е било много благосклонно днес към нас и заваля. Пак чадъри. Последни снимки преди качване на влака.