Да стоплиш зимата с един уикенд в Малта

За второто ни пътуване до Малта може да прочетете тук

Нещо зимата ни дойде в повече тази година и започнахме да се замисляме къде бихме могли да се измъкнем за малко. На някое по-топло местенце. И така се спряхме на Малта. Не е далече и все пак си на остров. Чудничко. Тогава все още не беше толкова популярна дестинация. Набързо направихме резервация и така се получи, че престоят ни там съвпадаше с католическия Великден. Още по-добре. Предупредиха ни, че там е пенсионерска дестинация и сигурно ще ни е скучно, но от всичко, което бях видяла при разглеждането на островите, бях убедена, че там много ще ни хареса.

Бях нахвърляла места, които бихме могли да посетим.  Като цяло се справихме с програмата. Най-накрая  се научихме и да заставаме от правилната страна на улицата, за да хванем автобус – с това обърнато движение видяхме най-голям зор. И то дойде време да си ходим. Та сега ще разкажа какво успяхме да видим за тези непълни четири дни.

Ден 1. Разпети петък

Бързо стигнахме до нашия хотел. Имахме осигурен транспорт от летището до там. То и разстоянията никак не са големи. На чудно място сме. Едно слънце се е показало…Затъжили сме се за него. А хотелът ни е в Сейнт Джилиан. И пред него е морето. Кеф! Хотелът е пълен със скандинавски пенсионери. И те са дошли да посгреят кокали на този слънчев остров. На някои вече лицата и ушите им се белеха. Силно си е слънцето, значи. За март месец направо идеално.

Разходихме се набързо в околността. Опознавателно. От хотела разбрахме, че тази вечер (около 17 часа) в много градове има шествия, свързани с празника. Най-хубавото се провеждало в Zejtun. И ние решихме този ден да видим как се празнува Разпети петък в Малта. Празник не е точната дума. Реално страната е в траур. Знамената са наполовина спуснати и по балконите на къщите видяхме много траурни знамена.

За да се пътува из острова, най-удобно е човек да си купи еднодневна карта от шофьора. (Имаше и такива за два часа на почти същата цена.) Струваше 2,60 евро. И важи за всички автобуси на острова. Ние трябваше да вземем автобус до Валета, столицата на Малта. Там е автогарата, от която се взимат автобусите за различните градчета на острова. Автобусите действат като маршрутки. Няма ли човек на спирката, не спират. Затова пътниците трябва да заявяват желанието си за слизане от автобуса с натискане на бутони. Иначе си я изпускаш. Самите спирки са страшно близо една до друга. Аз бях разпечатала спирките на някои автобуси и се стрясках от бройката им. Те са буквално през няколкостотин метра. Но не се спира на всички и разстоянията се взимат бързо. И вътре се дръжте здраво. Има доста завои и понякога пътниците се събират в едната част на автобуса. 🙂

Случайно там срещнахме познато наше семейство. Още на летището. Те бяха с децата си. Като си говорихме впоследствие за Малта, те казаха че най-ужасно на децата им се е видяло возенето с автобусите. Било ги е страх. Рисково направо им се е видяло. Но така реагира този, който не е свикнал с градски транспорт по принцип. Мое мнение.

С автобус стигнахме до Валета – столицата на Малта, за да вземем друг рейс, който да ни откара до Zejtun. Тук е централната автогара – много автобусни линии се събират и тръгват по различни маршрути из острова. В средата на радиално разположените стоянки на автобусите е хубавият фонтан на Тритон – Triton Fountain.

Гледаш кой номер автобус за коя дестинация е. Намираш стоянката му и чакаш. На всеки автобус преди тръгване на предното електронно табло се изписва крайната му спирка и няма как да си сбърка автобуса човек. При влизането си в него от единствено предната врата на автобуса се изисква търпение, защото всеки, който има купена вече карта трябва да я покаже на шофьора, а който няма  – трябва да си купи пак от него. Шофьорите са и продавачи, и контрольори. Стават опашки понякога. Предупредиха ни за местните хора – ако ги попиташ да те упътят за транспорта – много учтиво ще ти отговорят, но не винаги ще е верен отговора. Затова по-добре се запознайте предварително с реалните маршрути на рейсовете, за да не се окажете в грешно направление.

И така, отправихме се към непознатият за нас Zejtun. Не беше планирано разглеждането на този град. Импровизирахме този ден. Имаше и други туристи в автобуса, отиващи за шествието. На спирката в града, където се смъкна голяма група от тях, се смъкнахме и ние. Следвахме хората. И постепенно, криволичейки по уличките, се озовахме пред църквата – Parish Church of Saint Catherine.

По тротоарите имаше наредени столове и хора заемаха местата си. Все едно си на представление. Участници с костюми на римски центуриони се мотаеха напред-назад. Кипеше оживление. В един момент духов оркестър се строи и шествието започна.

Много деца участваха. Всички бяха сериозни и се отнасяха към участието си отговорно. Групи мъже с бели одежди носеха доста тежки носилки с разпятия. Видяхме и самобичували се.

Шествието продължаваше. Все едно половината град е взел участие в него, а другата половина са зрители. Стъмваше се вече.

За такова нещо се изискваше страхотна предварителна подготовка. Костюми, организация. На нас ни беше много интересно. Съвсем различен ритуал. По тъмно обиколихме града, преди да се върнем във Валета.

След приключването на шествието се появиха сергии със сладкиши и всеки се упъти натам, за да си купи от характерните явно за тази вечер сладкиши. Ние си взехме някакви гевреци с карамфил. Трудни бяха за преглъщане. Много сладки.

Върнахме се до Валета . Сега видяхме осветен фонтана на Тритон.

Решихме да се разходим из вечерна Валета. Не бързахме да се прибираме.

И тук хванахме шествие. То беше скромно в сравнение с пищността и размаха на това, на което бяхме станали свидетели. Добре, че решихме да отидем там.

Продължихме още известно време да крачим по улиците на нощна Валета.

Ден 2. На остров Гозо

Този ден решихме да отидем на остров Гозо. Там имаше страхотни неща, които бях набелязала. Хубавото беше, че нямаше нужда да се ходи до Валета за автобус. Той минаваше близо до хотела и щяхме да го вземем от там. Трябваше  да стигнем до Cirkewwa и да се качим на ферибота за Гозо.

Билетът ни за отиване и връщане с ферибота е 4,65 евра. Скоро косите ни се веят от появилия се вятър на палубата. Морските пътешествия винаги ме радват.

Минаваме покрай необитаемият Комино. Страхотна синя вода има тук. Сега обаче е рано за такива дейности. 🙂

Но поне видяхме хубавата чиста  вода. Тук е прекрасно за обичащите да практикуват всякакви водни спортове. Чистата вода осигурява много добра видимост и за гмуркачите е направо рай.

Mgarr наближава все повече. От тук ще вземем автобус за столицата на Гозо – Виктория или Rabat. Картите за превоз от нашия остров тук не важат. Купуваме си нови такива. Скоро крачим по улиците на най-големият град тук.

Първо искам да видим Цитаделата. Много ми беше харесала. Всичко е изградено от жълти камъни. Така се оказа в цяла Малта.

Кактусите си растяха на воля тук. ( А като се сетя само в София сега какъв студ е…)

От тук има страхотна гледка към околността.

А слънцето не се шегуваше. На много места можеха да се купят шапки. Като гледахме загорелите лица на хора, дошли по-рано от нас, имаше за какво.

Разходихме се по улиците на града. На фасадите на къщите имаше много мозайки с религиозен сюжет. И много интересни дръжки на вратите. Това силно ме порази.

Бяхме отишли на тукашната автогара, за да видим кога има автобус за Xaghra. Там искахме да разгледаме Ggantija Temples. Но имаше време до тръгването му и се спряхме да разгледаме едни градини.

Щом на това му викат Зимна градина, какво ли ще е положението  през лятото…Тук имаше всякакви цветя.

Скоро бяхме в Xaghra. И тук имаше от характерните жълти църкви.

Мегалитният комплекс Ggantija Temples датира от приблизително 3600 години преди Христа. Издигнат е на три етапа в продължение на стотици години от обединение на фермери и животновъди. Това е едно от най-древните каменни съоръжения на планетата и е вписано в книгата за рекордите на Гинес.

Състои се от два храмови комплекса, построени един до друг, обградени от една масивна гранична стена. И двата храма имат общ централен вход, даващ достъп до общ и просторен двор, в който на свой ред се издига висока тераса. Тук са били практикувани ритуали за живота и плодовитостта. Комплексът се е използвал за около 1000 години. А през ранната Бронзова епоха тук е имало гробище.

Към самия билет, който взехме за влизането тук, имаше и бонус – билет за разглеждане на Та‘Коla Windmill. С маршрут за стигане до обекта. Това е една мелница, чиито снимки бях видяла преди заминаването. Отидохме до там, но течеше ремонт. Горната и част беше в скеле и цялата красота се губеше.

Отново се отправихме към Виктория, за да вземем автобус за Dwejra, където се намираше най-голямата забележителност на острова – Azure Window или Лазурният прозорец. Автобусът спира много близо до него и гледката е впечатляваща.

Самата земя тук е толкова особена…Това са едни изядени скали. Трудно се върви по тях, защото има много дупки и кракът ти може да попадне в тях. Има и много образувани езерца, както и е пълно с фосили. Интересно е да се разглежда.

Автобусите до тук бяха на един час. Не бързахме да се връщаме. Наблизо е и така нареченото Вътрешно море – Inland Sea Divesite. Да си кажа честно, не ме впечатли особено. Тук може да се наеме лодка, която през този проход в скалите да те изкара в открито море.

А красиви цветенца цъфтяха в тази особена среда. Почва почти няма по тази жълта земя.

Отбихме се да видим и близкият форт – Dwejra Tower . Отново жълт. 🙂

Много впечатляващо място. Стояхме тук почти докато се стъмни. По отработената вече схема напуснахме Гозо и се отправихме към хотела. Много ни хареса на този остров. Лошото е, че разполагахме с много малко време и не можахме да видим и други селища от него. Един ден определено не стига.

На идващите тук за първи път бих дала съвет да не ползват предлаганите от туристически фирми екскурзии. Предложиха ни екскурзия до Гозо за по 50 евро на човек. На нас ни излезе около 10 евро за двамата. За транспорта. И си свободен в избора си какво да видиш и колко да стоиш там.

Ден 3. Великден

Денят ни щеше да започне с разглеждането на Рабат и Мдина. За тях бях прочела много интересни неща.

Автогарата е точно между двата условно разделени града. Започваме разглеждането от Рабат. Великден е. Попадаме на сватба в английски стил. Много красиви църкви има тук.

Отново попадаме на шествие. Този път радостно.

Пак се зазяпахме и в един момент решихме все пак, че е време да разгледаме и Мдина, този град-музей. Пред него има много карети, предлагащи разходка из Рабат на туристите.

Мдина е средновековен укрепен град, разположен на върха на хълм. От него има прекрасна гледка към голяма част от острова. Някои улички са толкова тесни, че можеш да ги докоснеш с разперените си ръце. Тук живеят по-малко от 300 човека. Много малко коли имат право да влизат тук и затова на Мдина се е дало името Градът на тишината.

Тук видяхме страхотни предмети от сребро. Чудесна изработка. Малтийците са майстори на филиграна. А също и много красиви изделия от малтийско цветно стъкло.

Тук е имало и затвор – Mdina Dungeons, сега превърнат в музей.

Това е катедралата Сейнт Пол – St Paul’s Cathedral. Според легендата Св. Павел е пребивавал в града след корабокрушението си на острова.

Много ни хареса този построен от арабите град. Имаше неповторима атмосфера. Излязохме от него и пак се впуснахме по улиците на Рабат. Пак попаднахме на пищна сватба. А ресторантите бяха пълни. Постите бяха свършили.

Църквите тук преливат от орнаменти и цветове. Докато обикаляхме града, видяхме табелки за Катакомбите. Нещо не ни се завираше под земята в този чуден слънчев ден.

Следващото нещо, което искахме да видим, бeше Синята пещера – Blue Grotto в южната част на острова. Затова взехме автобус до Zurrieq. Това ми изглеждаше най-близкото населено място. С автобуса се минава много близо до летището. Преди да слезем видяхме и мелница – Mitħna tax-Xarolla. Щяхме да се върнем да я търсим след разходката. Слязохме на спирка много близо до Knisja ta’ Santa Katerina, Vergni u Martri.

Сега като гледам, има много по-близко разположена спирка на автобуси до там. Ние разстоянието го изминахме пеша – към 3 км. Излязохме от селището и с бодра крачка, оглеждайки се, вървяхме към морето. В интерес на истината, докато крачехме, автобус не ни изпревари. Хората бяха направили тераси по хълмовете. И жита се люлееха от вятъра.

Морето се ширна пред нас!

Нямаше вълнение и решихме да се качим на лодка и да направим една морска разходка. Платихме на касите и зачакахме. Организацията е много добра. Едни хора освобождават лодка и на нея веднага се качва следващата група. Добре смазана машина. На всички се раздават спасителни жилетки и пътуването започва. Лодките са малки – за десетина човека. И доста бързо карат. Това предизвиква едно подскачане и е много забавно.

Лодката влиза в естествено образувани пещери в скалите.

Водата е толкова прозрачна, че виждаш всичко на дъното. А дълбочината никак не е малка. Супер приятно пътешествие!

След като пак сме на сушата се разходихме по скалистите хълмове. Водата и от горе е прекрасно синя. Снимахме също и скалният феномен Палеца. Така поне го нарече водачът на лодката.

Върнахме се в града, за да видим къде беше пустата мелница. Доста повъртяхме, но накрая я открихме. Вчера не можахме да видим мелницата на Гозо, заради реставрацията и. Тази беше случайно попадение.

Mitħna tax-Xarolla е построена през 17-ти век и в момента е една от най-запазените вятърни мелници в Малта. Тя се намира в комплекс от селскостопански сгради, параклис и катакомби. Използва се и като арт студио. Тя е ценен свидетел на местната култура и наследство. Тук има все още запазени от оригиналните механизми за мелене на жито. Управлява се от Съвета на Zurrieq. (А тези завързани малтийски имена изобщо не знам как се произнасят.)

Вечерта решихме да оползотворим с разглеждане на Трите града – Senglea L-Isla, Birgu и Bormla. От тук има страхотна гледка към Валета и кейовете. Така и не можехме да определим кога сме преминали  от единия в другия град.

Това е църквата St. Lawrence в Биргу.

А от малтийските лодки ни гледа Окото на Озирис.

Вечерта се спускаше. И днешният ден беше свършил. Много ми хареса видяното. Утре щяхме да имаме само няколко часа, преди да се качим на самолета и пак да се върнем в студената София. Тук бяхме забравили за кал и студ.

Ден 4. Валета

Събудихме се и от терасата на хотела ни посрещна тази гледка. Да кажа само, че през цялото време спяхме на отворена балконска врата и да заспиваш с шума на вълните е прекрасно усещане.

Няколкото часа, които ни оставаха тук, смятахме да изкараме като се разходим из Валета. Багажът беше прибран и след малко вече крачехме по слънчевите улици на столицата.

В Малта всичко е малко. В центъра на града е Parliament & President’s Palace. От там има жива камера и понякога вечер седим вкъщи и гледаме разхождащите се по площада хора. Много хубави спомени имаме от това пътуване.

Среброто от тук ще го запомня. Няма такава красота!

Минахме към края на града, за да видим гледката към пристанището. Виждаха се и крепостните стени на този град с дълга история.

А това е Breakwater bridge. Новият мост на Валета е построен през 2012 г.

Стигнахме до Siege Bell War Memorial. Той представлява десет тонна бронзова камбана. Открит е от кралица Елизабет и президентът на Малта Censu Tabone на 29.05.1992 г , на петдесет-годишнината от връчването на Георгьовски кръст за храброст на Малта през 1942 г. Камбаната бие всеки ден по обед. В подножието на камбанарията има бронзова фигура, която символизира 7000-те загинали малтийци по време на обсадата през войната.

От тук влязохме в Lower Barrakka Gardens. Много красиви. С цъфнали цветя, много палми и летящи пеперуди.

На края на нашия престой тук решихме да разгледаме впечатляващата катедрала St Johns Co Cathedral. Чакахме на доста голяма опашка, докато влезем. Входът е 6 евро. Този храм има равен статут с този на архиепископската катедрала Св. Павел в Мдина. Затова се нарича конкатедрала или съкатедрала. Построена е през 16-ти век за нуждите на ордена на рицарите хоспиталиери, наричани още малтийски рицари. Храмът е посветен на Свети Йоан Кръстител. В сградата са погребани около 400 членове на ордена. Катедралата е обявена за уникален паметник със световно културно и историческо значение.

Тук се намира и специално нарисуваната за параклиса картина „ Обезглавяването на свети Йоан Кръстител“ от Караваджо. Снимането в този параклис е забранено. Но и самата картина е достатъчно зловеща, за да искам да я имам за спомен.

Пак сме на слънце. Последни минути тук.

Отправяме се към самолета. Времето е крайна величина. И когото ти е хубаво, свършва много бързо.

Какво не можахме да видим от предварително набелязаните неща:

1. Hypogeum – според мен много интересно място. Бях си записала, че билети могат да се купуват от Ахеологическия музей във Валета. Не се оказа вярно. Билети се купуват само он-лайн и са продадени за месеци напред.
2. Ротондата в Моста
3. San Anton Gardens, близо са до Мдина но не стигнахме до там.

Но пък тук видяхме един различен Великден. Беше ни интересно да станем свидетели на тези шествия и различните ритуали.

В Малта има една особена смесица от култури. Това се усеща и в архитектурата и в езика им. Това е една много религиозна страна. Разводът тук е позволен едва през 2011 г. Според резултатите от една анкета малтийците са най-щастливите хора – 74% от населението се смята за щастливо. Практически тук няма престъпност. Наистина,  вратите на жилищата са отворени. Буквално. Имат и страхотни червени вина. Цената на литър беше към 3 евро.

Може за много хора такава дестинация да е пенсионерска, но на мен тук страшно ми хареса. И наистина избягахме от зимата на тези чудни острови с красива природа, добри хора и много вкусна храна.