Вълшебството на Йонийско море

С моя човек дълго време смятахме, че най-достъпната и лесна дестинация е Гърция. Събуждаш се рано, палиш колата и тръгваш. Дори за едното топване в тяхното чисто море. Последните почти три години ни доказаха колко сме грешали. Гърция стана мираж за нас. Антиковидните им мерки бяха доста по-строги от нашите. Дори и не помислихме да минаваме границата (нещо така и не можаха да ни спечелят да се ваксинираме). Изчакахме цялата тази лудост да приключи и всички мерки и ограничения да отпаднат. През юни 2022 г. това стана факт. На майтап се огледах за оферти за плажуване в Гърция. И попаднах на нещо прекрасно. С базов лагер на остров Лефкада и всеки ден къпане на различни плажове и острови в прекрасното Йонийско море. Хванахме последните места в групата и след  два дена бяхме в един пълен автобус, с нетърпеливи за морски благини весели спътници. Не ми се вярваше направо.

Сряда е. Изключително бързо минахме границата в делничния ден и вече напредвахме по гръцките магистрали. Първо към Солун, после към Йоанина. Били сме в района на Превеза преди 8 години. Доста вода е изтекла оттогава. 🙂 Но си спомням цвета на прекрасната морска вода. Не без основание наричат Йонийско море Карибите на Европа. Скоро щяхме да му се порадваме. Банските са ни най-важни в следващите дни. 🙂

Към 18,30 часа стигнахме до мястото, където щяхме да нощуваме следващите няколко дни. Комплексът представляваше закътани къщички сред маслинови горички, обособени на групи, с басейни между тях. Тихо е. Намираме се в най-северната част на острова. Само на няколко километра от столицата му, която носи също името Лефкада. Ще спим на много спокойно и изолирано място. 🙂 (В комплекса ще имаме закуски и вечери, защото в околността няма места за хапване. Само малък супермаркет, от който си купувахме вода).

Скоро сме обитатели на цял апартамент, хвърляме багажа и хукваме навън. Бързаме да разгледаме района, докато е светло. Понеже бях погледнала къде ще е хотелът, единственото интересно място в близост беше един плаж с мелници по него – Lefkada Windmills (Ανεμόμυλοι Λευκάδας). На двайсетина минути пеша. Натам се насочихме.

Морето беше пред нас, а имаше езеро зад нас. Само още няколко човека се виждаха по ивицата, която е дълга няколко километра. По пясъка, на големи туфи, имаше сини ароматни цветя. А слънцето бавно залязваше.

Всеки от нас хукна да снима и да разглежда. Моят човек се качи в едната мелница. Те са занемарени и се рушат. Но пък разчупваха пейзажа.

Успяхме да се разходим покрай морето в тази наша първа вечер. Върнахме се в комплекса за вечеря. От утре започваха морските ни приключения, за които нямах търпение.

Но шило в торба не стои. Вече се стъмваше, когато решихме да отидем до града. Не ни се стоеше в стаята. С помощта на навигация от телефона криволичехме по безлюдни улици. От някои от дворовете ни следеше по някое куче, но не лаеха по нас. След малко повече от половин час стигнахме до осветените улици на столицата. Гледахме с интерес витрините на магазините и симпатичните ресторанти,  както и многото магазини за сувенири. Тук кипеше живот!

През 1953 г. на острова е имало много силно земетресение и почти всички селища на него са сринати до основи. Тук почти не са запазени сгради с историческа стойност. Строителството е ново. Къщите са една до друга, разделени с тесни пешеходни алеи.

И все пак ни се стори, че не е пълно с хора. Можеше спокойно да се разходи човек, да разгледа пълните със стока магазини, да хапне вкусен сладолед или да се наслади на някой коктейл.

Стигнахме и до красиво осветения Мост на влюбените. Само на снимки го бях виждала. Вечер е приятно около него. Наоколо са най-вървежните заведения. Музика звучеше и си постояхме в тази най-оживена част на града. Няма за къде да бързаме.

Бавно се прибрахме в нашия тих базов лагер и вече добре оползотворили вечерта се кротнахме. 🙂

Сега ще ви разкажа за нашите морски преживявания. Следващият ден имахме записан круиз на корабче „7 Йонийски острова“ из познати за нас места, но видяхме и нови такива. (За предното ни пътуване може да прочетете тук.)

От красивото градче Нидри в 9,30 часа се качихме на същото корабче, с което бяхме плавали преди осем години. Имаше една разлика. Сега то беше полупразно. Нямаше проблем да си намериш място за сядане на сянка. За наше щастие, все още ордите туристи не бяха пристигнали в този район.

Като сме го преживявали това един път, си седя спокойно и не тичам от палуба на палуба за снимки. Търпеливо чакам първoтo спиране за плаж. Но все пак ще покажа бреговете на Лефкада.

Минавайки фара в най-южната точка на острова, вече плаваш по западното му крайбрежие. Водата става с тюркоазен цвят и вълнението, че ще се плува в нея, постепенно се засилва.

Този път подминахме Πόρτο Κατσίκι, където спряхме миналия път, и се отправихме към друг емблематичен плаж на Лефкада – Егремни (Παραλία Εγκρεμνοί). Акостирайки на плажа ни предупредиха да не търсим сянка под скалите, защото те не са обезопасени и винаги може да има свличане. До този плаж в момента може да се стигне само по вода (преди е имало издълбани стръмни стълби в 150-метровите, почти вертикални скали, но след земетресението през 2015 г. достъпът откъм сушата е много опасен) и имахме 1 час за плуване в прекрасната, прозрачна, тюркоазена вода. Доста болезнено за стъпалата беше стигането до нея. Нямам аква обувки, но всичко това се забравя след миг.

Малко хора се престрашиха да плуват в тази прекрасна, но наистина доста дълбока вода. Ние се възползвахме максимално. Голям кеф!

Според списание “Travel+Leisure” Егремни е едно от 13-те места в света с най-наситения син цвят на водата. Направо не излязохме от нея. Но времето излетя неусетно. Вече ни викаха да се качваме на кораба. Тръгваме обратно към Порто Кацики. Капитанът каза, че там отново ще има възможност за плуване, без да се спира на брега. Имало график кой кораб къде да спре, за да няма струпване на много хора едновременно на даден плаж.

За такива свлачища ни предупреди човекът.

За да се поплува трябваше да се скача във водата и аз пропуснах тази възможност. Поснимах плажа, който много ме беше впечатлил при предното ни идване.

Следващото спиране беше на остров Кефалония в селището Фискардо.

Отново имахме повторение, но пак ни беше приятно да походим по неговите улици. Тук веднага те грабват цветовете. Както на сградите, така и на декоративните храсти, също и на декорацията на таверните. Една цветна експлозия!

Всичко това привлича туристите като магнит. Иска ти се да разгледаш всичко. Беше ми много приятна тази разходка.

Отново сме на корабчето. Капитанът каза, че няма да се спира на близкия остров Итака, но ще спре на още едно място за плуване. Чудесно! Скриваме се на сянка. Средата на юни е, а слънцето вече не е за пренебрегване. Жули яко!

Отново минахме през пещерата Папаниколис на остров Меганиси. Тя е получила името си от едноименната подводница, която се е криела тук по време на Втората световна война от капитан Ятридис.

Скоро напредваме към следващия остров – Скорпиос. Този остров, принадлежал на Аристотелис Онасис, сега е отдаден под наем за 100 години на руския олигарх Дмитрий Риболовлеев. Семейството смята да превърне острова в място за почивка на богатите. Гръцкото правителство вече е одобрило построяването на петзвезден туристически комплекс на Скорпиос. Одобрената инвестиция е за 165 млн. евро. Не е дребна работа.

Но всичко това е без особено значение за преминаващите покрай острова скромни туристи. Капитанът каза, че е позволено да се спира тук и който иска може да поплува до тузарския остров. Интересът на нашите спътници надмина очакванията ми. На този бряг е изградена таверна, на която преди години папараци са снимали Онасис с неговата съпруга. От снимките съответно са припечелили добри пари.

Плажната ивица беше много тясна, водата – нищо особено. С моя човек останахме на палубата. След Егремни и Порто Кацики нещо не ми се плуваше тук. Но на повечето хора тази по-плитка вода им хареса. А около корабчето се виждаха как рибки плуват и някои наши спътници им хвъряха солети, на които рибките се струпваха да ядат.

Това беше последната ни спирка. Отправихме се към Нидри и нашата първа морска разходка неусетно приключи.

Какво мога да кажа. Беше един чудесен ден. Капитанът и екипажът му – страхотни. Създаваха настроение и се грижеха за пасажерите си. Капитанът направи и собствено шоу на пътниците, като остави страхотни спомени в нас и желание отново да се върнем на това място.

Минаваме по крайбрежната на Нидри и правим по някоя снимка. Скоро тези масички ще се напълнят с хора.

А ние се отправяме към автобуса и нашето тихо убежище за почивка. Но почивка за останалите от групата – ние хапнахме и отново се понесохме към града, за да се разходим из него. 🙂

Вече е петък. По програма, сутринта започва с разглеждане на град Лефкада. Никой освен нас не е идвал да се разходи тук. А има голяма разлика какъв е градът вечер и сутрин в 9 часа. Сега улиците бяха пусти, магазините още не бяха отворили и ние, напускайки групата, решихме да видим нещо, което ни беше заинтригувало още при идването ни – подвижния мост Floating Bridge of Lefkada “Agia Mavra”.

От моста на влюбените дотам са около километър и половина. Бързаме, защото имаме час за тръгване към следващата дестинация от програмата. Хващаме момент, в който мостът е вдигнат и морски съдове излизат от пристанището по канал към морето. Колите и пешеходците са на изчакване.

С доста сложен механизъм мостът се върти и премества, за да осигури път на лодките. Ние наблюдавахме с интерес връщането му и осигуряването на сухопътната връзка към и от острова. Доста коли и велосипедисти бяха се събрали.

Лефкада е единственият гръцки остров, до който може да се стигне по суша. Благодарение на този интересен мост.

Не ни стигна времето да отидем до крепостта Agia Mavra Castle и фара.

Следващата ни спирка щеше да бъде манастирът Фанеромени. Той се намира на хълм над нашия комплекс. Този манастир е съществувал доста преди османското владичество, но след пожар през 1887 г. е изграден отново. В него живеят няколко монаси, които посрещат посетители всеки ден. Манастирът е най-важният религиозен център на остров Лефкада.

А от манастира гледката към плажа с мелничките и лагуната беше превъзходна. Като за картичка!

С това културната програма за деня беше изчерпана. Време беше за плаж. Щяхме да посетим третия по популярност плаж на Лефкада (след Порто Кацики и Егремни) – Катизма. Нямах търпение да поплувам отново.

До него стигнахме с автобуса. Има доста голям паркинг. Тук има зони с чадъри и шезлонги, редуващи се със свободни зони. Има няколко таверни и бийч бара. Понеже цял следобед щяхме да плажуваме си избрахме платена сянка. Тук за първи път платихме за чадъра и шезлонгите. Консумацията е отделно. Сянката ни струваше 12 евро.

Водата отново беше страхотна!

Катизма е най-посещаваният плаж на Лефкада. Намира се само на 15 км. от столицата на острова. Достъпът до него е много лесен. Вятърът тук е подходящ за парапланеристите. С коли желаещите да изпитат този адреналин се качват на близките хълмове и оттам в тандем политат и се приземяват отново на плажа.

Изкарахме си страхотен следобед тук!

В съботния ден щяхме да се насладим на плажуване по нови за нас места и острови. Първо се насочихме към обичаната от мен Парга. Това живописно градче се намира между Превеза и Игуменица. За мен това беше откритието при предното ни идване в района. С моя човек редовно гледаме живата камера, разположена така, че да наблюдаваме градския плаж на Парга.

Сега го гледахме реално с очите си. 🙂 След голяма пауза.

Така ми липсваше това море! Оттук се качихме на корабче, което цял ден щеше да ни показва красотите на островите Паксос и Антипаксос.

Първо се отправихме към Антипаксос. Това е най-малкият йонийски остров. Той се слави със своите красиви плажове. Пясъчните му заливи и чистата им синя вода често се сравняват с карибски пейзажи. Банските са сложени и сме готови за срещата с тази красота.

Първа спирка. Нямаше да сме на плаж, а спуснаха стълби от двете страни на корабчето и всички, които събраха смелост, плуваха около кораба. За първи път ми е, но нямаше как да пропусна възможността за досег с тази чудесна вода. Щом не трябва да се скача във водата…

Невероятен кеф!

Отново търсим сянка по палубите и чакаме следващата спирка. Отправяме се към остров Паксос и неговите Сини пещери. Там пак ще има време за плуване. По пътя видяхме интересни природни образувания.

Арката Трипитос – това е естествена скална арка, която се е образувала от пропаднала водна пещера. Намира се на югозападния бряг на острова. Достъпна е и по вода, и по суша. Арката е внушителна по размери. В най-високата си част е над 20 м.

Скалата Ortholithos – огромна скала, стърчаща над водата, в сравнение с която корабчетата изглеждаха като умалени модели.

След това приятно за окото пътуване се озовахме до Сините пещери. Имаше вече доста морски съдове, различни по размер, форма и категория. А водата пак беше с фантастичен цвят!

След като капитанът вкара цялата наша лодка вътре, за да добием представа за размера на пещерата, дойде време за най-хубавата част. Плуванееееее! Пак по стълбите и бух…

С моя човек влязохме в пещерата, плувайки. Малко ми беше неспокойно от тъмнината, но човекът ми вдъхваше кураж. Да ви кажа, на светло си е друга работа.

И това място беше страхотно. Насладихме му се. Имаше доста хора от нашата група, които цял ден се надяваха да плуват, като смятаха, че ще се спира по плажове. Не смееха да влизат директно в доста дълбоката вода. Те бяха определено разочаровани и аз ги разбирах. Докато ние цвъркахме от удоволствие в божествената вода, те само гледаха от палубите тъжно.

Сега, след като определеното за тук време свърши, потеглихме към столицата на остров Паксос – Гайос. Връщахме се по обратния път през най – южната част на острова. Нищо не знаех за това градче и щеше да ми е много интересно какво ще видим там.

За мое съжаление, там хванахме голямата жега. Това винаги разваля част от удоволствието. Много ми влияе това слънце на жизнените сили. Рязко намаляват. Усещам се как забавям крачка. А искам да видя всичко.

Гайос ни плени с цветните си сгради, малки кафенета и красивите яхти в залива му. Нещо като гръцки вариант на Сен Тропе. 🙂

Търсих сянката по тесните му улички. След това тръгнахме по крайбрежната. Попаднахме на паметник на George Anemogiannis – гръцки герой, загинал през 1821 г.

Продължавайки да вървим, стигнахме до градския малък плаж.

Още малко издържах на слънцето.

Наложи се да влезем на сянка в едно кафене. Като прегрея, цялата кръв ми се качва в главата и придобивам нездравословен червен цвят. Сервитьорката веднага дотича да ни обслужи. Явно видът ми я беше разтревожил. 🙂 По-нататък не можах да продължа. А така ми се искаше… Толкова ми хареса всичко тук.

Дебелата сянка и студените напитки си казаха думата. Поосвестих се. Трябваше да се връщаме към корабчето. Бяха ни дали карти, с които да докажем, че сме негови пасажери, и имаше точен час за качване на борда. Правим последни снимки. А и по един много вкусен сладолед хапнахме. След него, с чуство за изпълнен дълг и с пълна скорост, се отправяме към борда на корабчето.

Навреме се качихме на борда и се разложих на сянка. Вече пътувахме към Парга. А прекрасният Паксос се отдалечаваше.

Той се оказа доста скъп остров. Някои от нашите спътници бяха обядвали там и казаха, че една супа струва 15 евро. Интересът към него е много голям, което води и до вдигането на цените на услугите.

След около час и половина наближихме крайната точка на днешната ни морска разходка – Парга.

След минути почти тичахме по стръмните стълби на Парга, за да видим красивия и залив от крепостта. Тук щяхме да сме за малко и само за това успя да ни стигне времето.

Така завърши този вълнуващ за мен ден. Круизът е страхотен и видяхме нови за нас острови. Пък и за първи път плувах в пещера. Това си е личен успех. 🙂

Неделя е, ден за прибиране. Както го дефинирам аз, имахме 2 дена за път, 3 – за удоволствие. Но какви три дни… Слънчеви, щастливи и безгрижни. Мокрихме банските всеки ден, плувайки на прекрасни места. Йонийско море с неговата невероятно синя вода и островите му – с техните зелени хълмове и бели скалисти плажове са прекрасно място за почивка. За мен това е райско място!

Много бих искала скоро да се върна пак и да видя още прекрасни острови, романтични заливи и плажове и да изпитам това вълнение, което изпитах през тези три вълшебни дена!