Да се състезаваш с времето – Част 1

Както всичко напоследък при нас и това пътешествие стана внезапно,без да сме го планирали . Видяхме промоционална оферта и решението беше бързо и единодушно. Тръгваме. Офертата включваше самолет до Малмьо (ранните полети на Wizz air), хотел с 3 нощувки със закуска и екскурзовод , който пътува с групата.

Както винаги имаше предварително проучване какво да се види в града и около него. Набелязахме обекти, записахме работно време, входни такси и пр. Понеже си харесахме и други градчета направихме логистика за стигането до тях. Всичко това си го разпечатахме, стегнахме малко багаж и тръгнахме с надежда за хубаво време.

Ден 1. Копенхаген

Петък в 4,20 бяхме на летището и се запознахме с нашия екскурзовод и останалите членове на групата. Общо 9 човека. След всички процедури се настанихме в самолета и точно преди излитане се насладихме на изгрева.

След 2,20 часа полет безпроблемно кацнахме в Малмьо. Имахме осигурен транспорт до хотела и веднага потеглихме към Дания.

Това е мостът, свързващ Швеция и Дания. Много е красив, времето беше ясно и можахме да го видим (казаха ни, че при лошо време мостът просто не се вижда). От другата страна пък са редиците с ветрогенераторите монтирани направо във водата. Явно инженерите и строителите са си свършили добре работата. Снимахме ги от движение. Вятър точно тук има в изобилие, защо да не се впрегне в производството на чиста енергия.

Пристигнахме в хотела и оставихме багажа, защото настаняването е след 15 ч.

Групата в пълен състав пое към първата забележителност в околността – Малката русалка. Трудно е да я снимаш без да вкараш в кадър косите, ръцете и т.н. на десетките хора, които се блъскат за снимки с нея.

От тук все покрай канала поехме към двореца „Amalienborg“, за да присъстваме на смяната на караула, което става в 12 ч. Спряхме за снимки при Англиканската църква „St.Alban“ и фонтана „Gefion“.

Много различни са гълъбите в Дания. Доста по-едри от техните български събратя и с друга окраска. Или поне ние така си ги кръстихме. Може просто да са птици от същото семейство. Но ходят бавно и спокойно, не се страхуват от хората.

Между другото да вметна, че температурата постепенно си се покачваше и въпреки, че имаше полъх от водата, в един момент усетихме направо жега. Пладне, седяхме и чакахме да стане време за смяната на караула. Добре, че наблизо имаше от къде да се купи вода. Покрай забележителностите малка вода излиза към 6 лв. В магазин същата сума е за 1,5 л. Там стандарта на живот си е друг и цените са доста фрапиращи за нас. Само за сравнение – литър бензин е около 4.20 лева.

Постепенно тълпата се оформи на правоъгълник, всеки си търсеше удобно място за снимки. А слънцето направо изгаряше.

Стана ни жал за самите гвардейци, които стоически стояха на пост с огромните шапки на главите.

Като малки оловни войничета, излезли от приказката се престрояваха и обикаляха площада.

Решихме да се отделим от групата и да забързаме темпото. Преценихме ,че е разумно да не се отдалечаваме и да разгледаме близкия район, за да можем после да се върнем в хотела и да се настаним в стаята.

Минахме през „Marble church“ и руската църква „Александър Невски“ до нея.

От там поехме към укреплението „Kastellet“. През средновековието е било казарма. Сега е много добре поддържано място, любимо за туристите със своите цветни сгради, мелница и зеленината около рова. Тук плуват семейства лебеди и гъски. Както видяхме през другите дни там хората вечер се разхождат или тичат, или просто седят на някоя пейка и съзерцават залеза. Спокойно и красиво място.

След като го обиколихме и разгледахме се насочихме към пристанището в издирване на втора статуя на русалка, не толкова скромна като първата. След няколко минути я видяхме. Тя не беше заобиколена от почитатели.

Понеже беше станало почти 16 ч. се насочихме към хотела. Там вече имаха готовност да ни настанят и извършихме нужните формалности. Метнахме багажа и пак поехме навън. Този път се насочихме към друг дворец-„Rosenborg castle“. Бяхме чели за хубавите му градини. По пътя случайно минахме покрай „Saint Paul’s church“. Веднага беше снимана.

Градините на двореца ни посрещнаха с аромат на цветя, окосена трева и глъчка от многото разположили се на тревата хора. Босички деца тичаха по нея, други се бяха излегнали и се печаха. Петък следобед-хората разпускаха в този парк.

Зад този дворец са Ботаническите градини. Прескочихме да ги видим. Самите помещения бяха затворени. Всички обекти са с работно време от 11 до 15 ч. Но пак поразгледахме градините, докато не ни помолиха да напуснем и от там. Работното им време беше свършило, а вечер се заключват.

Времето беше много тежко, но решихме да слезем към най-сниманото място в Копенхаген – пристанището „Nyhavn“. Там вече народът беше задръстил заведенията. Чуваше се смях и преплитащи се гласове на различни езици. Бирата се лееше. Цели компании седяха направо на земята или по тротоарите. По табелите с менюто пишеше „Take and away” и хората масово го практикуваха. Цената на закупения алкохол е много по-ниска, ако не го пиеш на маса в заведението, а на улицата. И просто нямаше къде да се стъпи. А отделно кръжаха хора с торбички, които пък събираха празните кенчета. Всеки въртеше своя бизнес.

Позамислихме се дали да не се качим на корабче и с това да се сложи един чудесен завършек на този дълъг и изпълнен с хиляди впечатления ден. Отидохме на касата и си взехме билети за едночасова разходка по каналите. Времето се беше позаоблачило, но аз се радвах, защото вече бях определено слънчасала и усещах пулсирането на главата и изгорялото си лице. Никога не съм предполагала, че това може да се случи по тези ширини през пролетта. Потеглихме в 19,30 с добро настроение и желание за разхлада.

Към края на обилколката изведнъж се изсипа такъв неочакван дъжд, който след минути премина в град. Веднага се извади един кашон с дъждобрани, които ни раздадоха и така си довършихме тура. Времето се поразхлади. Слязохме от корабчето и бавно – бавно потеглихме към хотела. Към 21,30 имахме сила само за бърз душ и окупирахме компа, за да видим какви снимки са се получили. Оказаха се почти 2000. После умората надделя и така свърши нашият първи ден в Дания.

Равносметка – много колометри по въздух, суша и вода.