Пролетта ни предостави студено и дъждовно време в последните седмици. Краят на застудяването все не се виждаше. Това ни наведе на мисълта през майските празници да потърсим топлинка на юг. Къде, къде….на Халкидики.
Близо е, не сме били там и това доведе до бърза резервация и стягане на багаж. Също и кратко проучване какво да видим там.
На 1 май сутринта потеглихме и след задръствания, кратки проливни дъждове минахме границата и поехме към нашата цел- Касандра, първият ръкав на Халкидики. GPS-ът помогна много и благополучно пристигнахме в хотела. Това, което ни впечатли по пътя, бяха поляните с ярко червени макове.
Следващата сутрин бяхме събудени от пеещи пиленца в близката иглолистна гора. Денят обещаваше да е слънчев. Бърза закуска и решихме да направим разходка на юг по ръкава в издирване на предварително набелязаните забележителности.
Нашият хотел се намираше до градчето Посиди. До него има един пясъчен нос и фар. Насочихме се натам.
Бял пясък и необятно море…..Мечта. Насладихме се на гледката и дишахме морския въздух с пълни гърди.
На самия нос се бяха образували малки езерца. Едното с формата на сърце.
Най-хубавото беше липсата на други хора и успяхме да останем вглъбени в себе си и всеки по свой начин да се порадва на мига.
Самият фар се оказа на сушата и доста навътре от брега.
Решихме да продължим нататък и се насочихме към един параклис почти на края на ръкава. Лесно го намерихме. Построен е на малък полуостров, гледащ към Ситония.
Потеглихме в северна посока към така нареченото Солено езеро. То е нещо като вътрешно море. За съжаление там се оказа не много чисто и поддържано място – имаше доста изхвърлени отпадъци от човешкото житие – битие. Явно хората от БТВ могат и там да спретнат една кампания- „Да изчистим Касандра за 1 ден“ . Имаше доста хора и не се застояхме много.
Последно за деня решихме да видим един резерват за костенурки, близо до градчето Полихроно. То си се оказа едно малко блато. Но костенурки все пак имаше.Така доволни от видяното се прибрахме и се отдадохме на почивка.
На следващия ден решихме да отидем на север и да потърсим гръцкия „Кремъл“, който бяхме видели на снимка. Намира се до едно селце Дионисиоу по пътя за Солун. Тук малко повъртяхме из едни ниви, докато стигнем до целта. Това се оказа нещо като зала за събития – концерти, тържества и други подобни.
Имаше суетня вътре. Подготвяха сватбено тържество. Доста странно ни беше да видим тази колосална сграда и нивите наоколо.
Следващата ни отправна точка беше единствената запазена мелница . Нея намерихме лесно с предварително зададени координати.
Намира се на брега близо до градчето Каливес Полигироу. На полуострова има още една, но тя е разрушена и само основата е останала.
Решихме да се връщаме към хотела за един плаж. Покрай Неа Фокеа се отбихме при византийската кула и храм на Апостол Павел. Не бяхме единствените българи, които бяха решили да опознаят околността в този ден. Освен покрай забележителностите, българска реч се чуваше и от плажните ивици, покрай които минахме, от кафетата, ресторантите, да не говорим, че по техните пътища колите с българска регистрация бяха повече от тези с гръцка.
Желанието ни за плаж надделя и без повече отклонения се насочихме към хотела. Бързо сложихме банските и към 4 часа бяхме на плажа. Освен един руснак нямаше други „луди“ къпещи се, но ние се престрашихме и цоп във водата. Хладината на водата пощипваше, но беше толкова чиста и приканваща…
Денят приключи по един прекрасен начин. Красив залез, напомнящ ми за отминали мигове от нашето Черноморие.
Последния ден от нашата почивка отделихме за някои градчета наоколо – Сивири, Касандриа, Калитеа. Това са малки, красиви , спокойни градчета с хубави кафенета и малки ресторантчета, с много цветя.
Много приятни мигове, които искам да онагледя с още няколко снимки.
Като обобщение бих казала, че мисията беше изпълнена успешно. Успяхме да се порадваме на слънце и море за тези кратки 4 дни и да се заредим с багри, топлина и красота . По пътя обратно на всеки 50 км температурата падаше с 2-3 градуса. При Перник стана 6 градуса. Бяхме се върнали у дома.
Доста дни след това в мислите си бях още там, на юг, усещах морския бриз…
П.С. Бягството от действителността е необходимо, дори и за малко.
Пътешествия в думи и снимки 