Можете да прочетете Част 2 тук.
Ден 8. Клагенфурт
И престоят ни в Залцбург беше чудесен. Толкова хубави места посетихме и на германска, и на австрийска територия. Някак си обаче, не можах да усетя самия град. Не ми легна на сърцето. Но пък като базов лагер се оказа чудесен. 🙂
Продължавам разказа си за нашето пътешествие.
Събрали сме багажа от снощи и възможно най-рано се отправяме към централната жп. гара на Залцбург. Единственият вариант да стигнем до малкия австрийски град Клагенфурт от тук е с влак. Купуваме си билети и скоро сме удобно разположени в комфортните вагони. Предстои ни към 3 часа път. Посоката е югоизток.
Няма как да не харесаме видяното през прозореца. Австрия, в тази си част, се оказа с чудна природа. Влакът минава през планините и гледката на зелените долини, ширнали се под нас, беше възхитителна.
Когато влакът спря във Villach, на перона се чуваше предимно италианска реч. Реално бяхме само на 15 км. на север от мястото, където се съединяват границите на Австрия, Италия и Словения. Езерото Блед е само на 50 км. от тук (за него може да прочетете тук). А ние продължихме още малко пътуването си до крайната ни точка за деня – Клагенфурт.
Този град носи атмосферата на юга. Средиземноморското влияние се усеща и в архитектурата на града. Главно италиански архитекти са работили тук. Чарът на града обаче се дължи и на географското му разположение. Намира се на брега на красивото езеро Wörthersee. Това е най-топлото от всички алпийски езера. И да споделя още един любопитен факт за него. Всяка година, през май месец, кметът на Клагенфурт плава с лодка до средата на езерото и пие вода от него, за да покаже на всички, че водата му е все така чиста. По този начин, той открива и плувния сезон. 🙂
Градът е наистина малък и от гарата потегляме пеша към хотела. Избрали сме го в самия център на града. Все пак, имаме за разглеждане само няколко часа и локацията ни е важна. Скоро сме оставили багажа в стаята и с бодра крачка се отправяме към нещото, заради което сме включили този град в програмата си – парка Minimundus. Разглеждала съм виртуално града и знаех, че за ориентир ще ни служи един канал, който се влива в езерото. Като вървим все покрай него, щяхме да стигнем точно до тази забележителност. Тъкмо щяхме и да разглеждаме. Не предвидих само жегата. Пътят е около 3 км., а стана обяд и градусите бяха вече над 30. Задушно беше.
Симпатични къщи имаше покрай канала, разделени една от друга с жив плет. И не можах да не спра при един котак, мързелуващ на сянка. Рядко се виждат такива свободни елементи по европейските градове.
Към 13:30 часа стигнахме до Минимундос. Билетът е 19 евро. В парка са показани над 150 макета на известни сгради от цял свят, в мащаб 1:25. От откриването си през 1958 г., над 15 милиона посетители са разгледали парка, който се простира на площ от 26 000 кв.м. Постъпленията са с благотворителна цел, в полза на децата, които подпомага организацията Rettet das Kind. Влизайки тук, човек може да обиколи света за няколко часа. 🙂
Повече от половината миниатюри са на сгради от Австрия. А ние сме представени с макет на Рилския манастир. 🙂
Човек се увлича. От сграда на сграда, от малките кораби в каналите или плуващите риби. От умалените жп. гари и пуфтящи парни локомотиви. Направо не знаеш накъде да погледнеш първо и какво да не пропуснеш.
Скачаш от континент на континент.
А ето го и нашия Рилски манастир.
Заел е своето достойно място сред най-посещаваните и известни сгради в света.
И тук вече така ми прилоша, че потърсих най-близката сенчеста пейка. Вървейки от макет на макет, човек игнорира слънцето. Явно се бях обезводнила и ми трябваше почивка. Ами поседях си, докато отново се почувствах способна да продължа.Още малко имаше за разглеждане в този наистина обсебващ парк.
Не мога да покажа всичко видяно от този наистина фантастичен парк. Тук има и толкова много модели влакове, кораби, самолети и автомобили. Дори совалка. 🙂
Беше време да разгледаме и центъра на града. Определено решихме да не вървим пеша, а да се качим на автобус. Тук за първи път мога да кажа, че номерата на автобусите, които бях гледала онлайн, нямаха нищо общо с тези на номерата на реално движещите се автобуси из града. Наистина беше голяма изненада. И на случаен принцип се качихме на един. Еднократният билет в града струва 1,40 евро, купен от шофьора. И както се оказа, всички автобуси тук стигат до центъра. 🙂 Почти пред хотела ни.
Тръгваш по улиците на града и наистина можеш да помислиш, че си в Братислава или Прага. Има същите стари автобуси.
Градът няма нищо общо с австрийските градове, които посетихме предните дни.
Стигнахме до Stadthauptpfarrkirche St. Egid.
Не вървим към нещо конкретно. В главата ми е пълна каша. Слънцето днес е безпощадно. Пък и го караме вече по-спокойно. Каквото видим от града, все ще е плюс. 🙂
Тук, на един от площадите на града, са изобразени всички гербове на градовете, с които Клагенфурт е побратимен. Сред тях са Тарагона в Испания, Жешов в Полша, Нанинг в Китай и др.
Накрая нямаше как да не стигнем и до най-голямата забележителност на Клагенфурт – Lindwurm или Фонтана с дракона. Според легендата, градът е основан тук, в чест на убийството на дракон в околните блата. Фонтанът е поставен на площада през 1593 г. Впоследствие, през 1633 г. е добавена и статуята на Херкулес. Той е символ на смелостта, силата и храбростта в борбата със злото.
На същия площад се намира и бронзова статуя на императрицата Мария Терезия. Тя е уникална с това, че е единствената, изобразяваща Кралицата майка изправена.
Дори влязохме в търговския център, заради интересния му стъклен покрив. 🙂
Да, сигурно имаме пропуски в този град, но и умората вече си казва думата. Все пак, видяхме макетите. Това беше най-основното. Градът е много приятен и наистина е различен. Разпознаваем. Нетипично австрийски. Продължихме да се разхождаме, докато съвсем се стъмни.
И тук много ми хареса. А утре потегляме към Грац. Готови за нови емоции и преживявания.
Ден 9. Грац
Днес отново предстои ранно излизане и напускане на града. Отправяме се към Грац. Предпоследният град в нашата програма. Нямаме възможност за по-дълъг престой в този малък, но наистина чаровен Клагенфурт. А в околността има какво да се види. Датата на концерта е съвсем близо и трябва да се придвижваме към Виена.
От Клагенфурт до Грац може да се стигне с автобуси. Бях гледала дали има от нашите предпочитани фликс автобуси по тази линия. Да, има, но само два пъти на ден. Един курс рано сутрин и един на обяд. И беше странно, че се прави прекачване в St. Micael. Пътят с тези автобуси отнема 3 или 4 часа, в зависимост от престоя на междинната спирка. Другият вариант беше да си вземем билети за Intercitybus, които са към австрийските железници и билети за тях се купуват от офис в самата жп гара на Клагенфурт. Те осъществяват връзката между двата града на всеки 2 часа и пътят отнема около 2 часа. И решихме да пътуваме с тях. Но цената ни отряза главата. То и в самата им реклама се казваше, че комфортът е като да пътуваш с влак. Долният етаж на автобуса е за пътниците първа класа. Ние бяхме с билети за втора класа, което значеше, че сме на втория етаж. Никакъв проблем. Но това беше най-скъпият ни превоз за цялото пътуване. Цената е като за влак. 🙂
Сега да направя едно отклонение за времето. Вече повече от седмица сме на път. Всяка вечер гледаме прогнозата за следващия ден. И тя е много уклончива и с големи температурни диапазони. Всеки ден имаше и вероятност за гръмотевични бури и превалявания. Затова в раницата бяха сложени чадърите и сгънати якетата. Един път не ги използвахме. Чак ме беше яд, че ги мъкнем, защото тежат излишно, ден след ден. Умряхме от жега. Особено вчера, аз определено слънчасах. Свършиха ни чистите тениски. 🙂 Днес нещата бяха различни. Плътни облаци и определено захлаждане. Надявах се, като стигнем в Грац времето да се оправи и да можем спокойно да обиколим града. Да, ама не. Още по пътя заваля сериозно и изглеждаше, че няма никакви намерения да спре скоро. Стигнахме в мрачния Грац и решихме с трамвай да стигнем до хотела, за да не се мокрим излишно. Направо си взехме от автоматите 24-часови карти за градския транспорт. Цената им е 5,30 евро. Бързо стигнахме до хотела, оставихме си багажа на рецепцията, защото беше още към 10 сутринта и нямаха готовност със стаята. Вече екипирани с якета и чадъри, поехме по мокрите улици на града.
Много бях харесала този град. Доста бях прочела предварително за забележителностите му. Изобщо не си представях обаче, че точно тук ще случим такъв мрачен ден. Хотелът ни беше близо до Операта, за да ни е удобно утре сутринта да стигнем до спирката на фликс автобусите. Все пак, утре вечер е нашият концерт. Поводът за цялото това пътуване. Така че, логично, първо показвам Oper Graz.
Нашата обиколка започна от тук. Тръгнахме в посока към крепостта Schlossberg и постепенно се изкачвахме по не много стръмни улици. Толкова ми беше студено. Днес е едва 12 градуса. А вчера – 32. Как да го приеме за нормално човек. В един момент стигнахме до нещо, което ми беше познато – мавзолея на император Фердинанд II и до него, красива готическа катедрала от 15-ти век. Бях гледала снимки от тук.
Продължаваме да вървим, а дъждът си вали ли, вали. Краката ми вече са мокри и усещането не е никак приятно. А улиците на града ми харесват много. От близо 20 години, старият град на Грац е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Неусетно се озовахме в подножието на хълма, издигащ се на близо 500 м. надморска височина, на който се намира крепостта. Днес, от някогашната крепост Шлосберг не е останало почти нищо. С големи усилия, жителите на града са успели да запазят часовниковата кула и камбанарията. Точно това исках да видим. Бях прочела, че до часовниковата кула се стига по три начина – по близо 300 стълби, с асансьор или с фуникуляр. Ние се качихме по четвърти, алтернативен път. 🙂 По едни стръмни алеи, почващи от задната страна на хълма.
След минути, часовниковата кула Uhrturm беше пред нас.
Тя е построена през 1560 г. Известна е с нетрадиционните си стрелки. Първоначално е имало само една голяма стрелка, която да показва часовете. По-късно било решено да се сложи още една стрелка, която да показва минутите. Но понеже нямало място за поставянето на по-голяма стрелка, днес малката показва минутите, а голямата – часовете. Изкачването до тук определено си заслужава, защото гледката към града е фантастична. Дори и в този мрачен ден.
Продължихме да вървим нагоре по алеите, защото знаех, че тук има още интересни места. Видяхме и Chinesischer Pavilion, но както се оказва, винаги някой фотограф ще те изпревари. 🙂 Този беше окупирал красивата беседка със статива си и нямаше никакво намерение да напуска поста си.
Продължихме да се изкачваме. И да снимаме, разбира се. 🙂
А това беше Schlossberg Biergarten. През летния сезон, сигурно много бира се консумира тук. 🙂
След още малко изкачване стигнахме до Die große Zisterne или Големия кладенец. Той е построен между 1544 и 1547 г. Представлява една от най-големите конструкции от този вид. Пет шахти, всяка с диаметър 3,6 м, са свързани на 16 метрова дълбочина. Пълнел се е с дъждовна вода. Нейната горна част, в днешния си вид, е поставена през 1739 г.
А това е оцелялата през вековете камбанария.
Това са част от останките на крепостта, които се използват за артистични прояви и други подобни събития.
След като разгледахме всичко на този хълм, беше време да слизаме обратно. Този път щяхме да слезем по стълбите. 🙂
Не ги броихме. Така се озовахме на малък площад, който е съвсем близо до реката Mur и изкуствения остров на нея. Това също е една от забележителностите на града. Първоначалният замисъл бил това да е временен проект, свързан с обявяването на града за културна столица на Европа за 2003 г. Но жителите на града така го харесали, че той се превърнал в постоянна атракция. Нестандартният остров представлява гигантска полуотворена раковина, която е с размери 50 на 20 м. Закритата част е превърната в модерно кафене. А откритата представлява амфитеатър с 350 седящи места.
Сега щяхме да разгледаме от близо това, което бяхме видели , когато бяхме на хълма.
И тук се случиха много изненадващи неща. Напъхахме се в сградата, която ние взехме за обичайна църква. Целият вътрешен двор беше с красиви арки.
Но моят човек реши да видим какво има горе по етажите. И се качихме по едни стълби. Ами, попаднахме на меко казано странна изложба. То аз определено не се смятам за веща в тази област, но творбите бяха направо смущаващи. Все едно болен мозък беше развихрил фантазията си. А си имаше хора, гледащи умно шедьоврите.
Тези бяха от най-смилаемите за мен. Иначе гениталии, уродства и неща, които не искам да си припомням, за да не сънувам кошмари. Та, набързо избягахме навън. А в друго крило на същата сграда видяхме, че са представени фреските от Систинската капела на Микеланджело. Съвсем друго нещо. Купихме си билети и ги разгледахме с удоволствие. Нали когато бяхме в Рим (за това пътешествие може да прочетете тук) не успяхме да я разгледаме. И така се скрихме за известно време от дъжда.
Отново сме по улиците. Дъждът е спрял и не вадим чадърите. Пак ми е студено.
А преди няколко часа бяхме там. Сега се озоваваме пред друга забележителност – Музея за модерно изкуство на Грац Kunsthaus. Това също е проект, свързан с избирането на Грац за европейска столица на културата. Музеят има нестандартна форма, състояща се от 1066 акрилни стъклени елементи. 925 кръгли, флуорисцентни лампи от 40 вата са интегрирани във всяка една от секциите. Така големият син мехур се превръща в екран, върху който се прожектират различни снимкови и текстови съобщения. Много хора сравняват тази сграда с голям дирижабъл. 🙂
Разходката ни продължава, вече с по-спокойно темпо. Май всяка улица тук ми харесва.
Бях сигурна, че Грац ще ми хареса и той наистина не ме разочарова. Чист, подреден, цветен и поддържан.
Докато бяхме наблизо, решихме все пак да видим от близо „раковината“ на реката. И дори седнахме да изпием по едно топло ароматно кафе вътре. Имахме нужда от сгряване.
След кратката почивка, отново кръстосваме улиците. Искаме да видим и красивата сграда на кметството.
Тя се намира на площад Hauptplatz и е заобиколена от много красиви сгради. В центъра на площада има голям монумент Erzherzog-Johann-Brunnen.
Целият център на Грац е забележителен. Архитектурата на града е повлияна от италианския Ренесанс. Има около 1000 сгради в пределите на стария град, на които заслужава да се обърне внимание.
Разхождахме се до мръкване и накрая седнахме в едно заведение. Бих казала, че и храната тук много ми се услади. 🙂
Най-хубавото беше, че в хотела успяхме да изсушим мокрите си маратонки на парното. Така съм му се зарадвала. Цял ден потрепервах от студ. Изобщо не можах да се аклиматизирам. Не можа този дъжд да изчака още ден, два. 🙂
Има за какво Грац да е обичана туристическа дестинация.
Ден. 10 Виена
И какво… Дойде моментът да поемем по предпоследната отсечка от нашето пътуване. Отново ще видим Виена. За последно бяхме тук есента на 2015 г. ( За това какво видяхме тогава може да прочетете тук) За нас, самото назоваване на града се свързва с концертния живот, който много интензивно се води тук. За меломаните е рай. Цените на билетите са достъпни, не е много далече от БГ, така че нападаме смело.
Снощи сме си купили билети за автобуса. Пътят отнема около 2 часа и 30 мин. Решихме да не е за много ранен час. Виена, виждали сме я. Няма я тръпката от непознатото. Отделно, времето отново е студено и дъждовно. За какво да бърза човек?
FlixBus – oвете спират на две места във Виена. И като купува билети, човек трябва да внимава да не избере по-далечната за него такава. Не че е фатално. И двете са до големи гари и има връзка с градския транспорт. Но все пак, ние избираме спирката Felberstraße, защото само вървейки по тази улица излизахме на нашия хостел. Намиращ се съвсем близо до Westbahnhof и съответно залата ни за концерта довечера, Stadthalle. Класика. Другата спирка на фликс буса е до централната гара на Виена Hauptbahnhof и се казва Matzleinsdorfer Platz.
Отново сме в хостел. Не знам какво стана тази година, но за периода, който гледахме за резервации, и самолетните билети, и хотелите бяха с много високи цени. Дали заради европредседателството, нямам представа. Та, скоро сме в хостела и оставяме багажа на гардероб. Рано е за настаняване. Ами, ще се поразходим значи. А от дъжд ми е дошло до гуша още от вчера. Грабваме чадърите, слагам най-топлите си дрехи и тръгваме. Към центъра, където доста сме обикаляли предните пъти. Но без особен ентусиазъм. Вали , спира, и пак отново. Гадост.
Лошото време не може да спре туристите. Екипирани с чадъри, якета или дъждобрани. По улиците си има народ.
След Michaelerplatz се озоваваме срещу красивата Katholische Kirche St. Peter. И нея сме виждали.
От тук, по улица Грабен, спряхме в сладкарница за по едно кафе и прословутия виенски щрудел. Не че бяхме гладни. Само за да се стоплим.
Не можеше да не отидем и до Св. Стефан. Тази катедрала е разположена в сърцето на австрийската столица. Това е и най-високата църква на Виена. Преди 5 г. се бяхме качвали на едната й кула (за това пътуване може да прочетете тук). Висока е цели 136 м. На площада пред църквата винаги има много хора. Това е едно от култовите места на града и голяма туристическа забележителност.
Крачим на случаен принцип. Изобщо нямах време да погледна нещо за Виена. Не съм го и мислила. Тук най-важен ни е концертът.
Така ненадейно се озоваваме до Donnerbrunnen. Много красив фонтан.
И на малтийска църква случайно попаднахме. 🙂
Така, лека полека стигнахме до Karlsplatz и много красивата Karlskirche. А тук също не сме идвали от 5 г. ( За това наше пътуване може да прочетете тук) Как само си минава времето!
Това е една от най-красивите постройки във Виена. Предният път вече бяха опразнили водата от езерото пред нея. Сега обаче вода имаше и аз се радвах на отраженията.
Стига толкова мръзнене за днес. Решихме да се приберем с метрото до хостела и да се настаним. И във влакчето вниманието ни привлече истинска гейша, с традиционно кимоно. Странна гледка за Виена. 🙂
Стигнахме до хостела и с багажа влязохме във владенията си. Хихихихихихихи!!! Не сте виждали такава стая. Ширината й е точно такава, като дължината на леглото.
Но беше чисто, имаше парно и топла вода. Не ни трябва нищо повече.
И сега да покажа малко от интериора на хостела. Всъщност беше много приятно място във винтидж стил. Хареса ми много.
Спокойно си поседяхме в топлата стая, докато дойде времето за тръгване към залата.
Нямам думи да изкажа усещането си за концерта. ELO – ненадминати. А залата се пукаше по шевовете от техните фенове. Толкова е зареждащо! Целта на пътуването е постигната.
Ден 11. Виена
Днес е нашият последен ден в Австрия. Ще имаме време още да се помотаем из Виена. Както казах по-горе, цените на самолетите бяха много високи и отново ще разчитаме на фликс автобусите за прибирането ни до София. Преди няколко дни си купихме билети, за да сме сигурни, че прибирането ни е осигурено. Трябва да сме към 18:30 часа на Международната автобусна гара на Виена, Erdberg. Имаме почти цял ден. Понеже умората от предните дни се е натрупала, нямаме особени очаквания и планове за днешния ден. Смятахме лежерно да вървим – без цел и посока и без да си даваме зор. Пък дано да стигнем до места, които не сме виждали. Няма да разчитаме на записки и карти.
Спазваме ритуала си да минем по търговската Mariahilfer Str. Дори разглеждаме някои магазини. Най-много тук ни беше впечатлил магазин за обувки, в който продавач-консултантите са с ролкови кънки и с пързаляне разнасят кутиите с обувки от етажерките до клиентите. 🙂
Отклонихме се да видим MuseumsQuartier. Как сме го пропускали досега???
„Кварталът на музеите“ е съвременен градски проект, завършен през 2001 г. В района са разположени няколко музея, Виенският салон за изкуства, кaфенета, ресторанти, сцени за различни културни прояви. Тук можете да послушате жива музика или да посетите изложба.
Ние просто се разходихме из този по-модернистичен район на града.
Студено е, мрачно е, но поне не вали.
Неусетно се озоваваме на площад Мария Терезия. На него се намират двата най-известни музея на Виена – Музей на историята на изкуствата и Природо-историческият музей. Порадвахме се на красиви фонтани и интересно озеленяване.
В центъра на Виена се движат превозни средства за всеки вкус. 🙂
Отново сме се озовали до Хофбург. Отделяме време за прекрасните градини Volksgarten. Повторението е майка на знанието и баща на умората. 🙂
Ами, много са приятни за разходка! През всеки сезон.
Това, което смятам за добро наше попадение днес, е Wiener Minoritenkirche. Толкова е близо до места, където сме били. Сега му отделихме нужното внимание.
Готическата катедрала е построена между 1340 и 1400 г. Наистина беше впечатляваща.
За нас беше голяма изненада, тук да видим копие на Тайната вечеря. Както прочетох в един руски материал, мозайката е поръчана от Наполеон. Копие е на стенописа на Леонардо, който се намира в църква в Милано. Дело е на румънския мозаечен майстор Гиакомо Рафаели. Изработена е през 1809 г, в мащаб 1:1. След свалянето на Наполеон, имало идея тази мозайка да се премести в двореца Белведере. Но това се оказало трудно за осъществяване, защото мозайката тежи към 20 тона. Така, тя остава във Виенската миноритна църква.
Но на мен, тя определено ми приличаше на репродукция. Или самата мозайка е покрита, за да се запази по-добре. Не знам.
Набързо минахме и покрай Rathaus. Никога не сме виждали площада пред прекрасната сграда да е празен. Сега, тук беше разпъната шатрата на цирк.
По нататъшната ни посока определиха едни кули, издигащи се в далечината. Така попаднахме на Votivkirche. Около нея течаха ремонти и частично се реставрираше. Но беше впечатляваща. И за нейната история, материали намерих от руските пишещи братя.
Това е специална църква. Построена е в неоготически стил и наистина напомня за сградата на кметството. Издигната е като благодарност за едно щастливо избавление. А други църкви се издигат, когато хора отправят голяма молба към Бога. Така си е, човек дава всичко, когато е благодарен или когато иска нещо в замяна. В болшинството случаи.
През 1853 г. младият император Франц Йосиф Първи е нападнат с нож. Живота му спасил неговият адютант, с бързата си реакция. Като благодарност за спасението, на Франц Йосиф се построява тази църква. Парите били събирани от волните пожертвования на гражданите на империята и строежът й отнел 23 г.
Тази църква е много далече от туристическия поток. Много съм доволна, че я видяхме, дори само и отвън. Вратата й беше заключена.
Тук вече моят човек си пуска навигацията, за да преценим накъде да поемем. И решаваме отново да видим Дунава. Защо не?
Първо пресичаме тесен канал.
Следващото нещо, което разгледахме, беше Park Augarten. Бях гледала снимки от него при подготовката на предните ни визити в града. Така и не успяхме да стигнем до тук. Както се казва, трети път за щастие. 🙂
В края на 17–ти век, това е бил императорски увеселителен парк. Йосиф Втори направил парка достъпен за всички хора. В „Градинската зала“ в момента е разположен Музей на порцелана.
Продължаваме да вървим като навити пружинки. Това е съвсем непозната част на града за нас. Май сме били уморени???
И, за първи път пеша, стигнахме до тихия бял Дунав.
На върха на този черен великан сме се качвали. Спомените нахлуват, все едно сме били тук вчера.
Днес не мога да се оплача от времето. За минути даже пробиваше и някой слънчев лъч. Не че не съм замръзнала. А покрай реката винаги си духа един такъв пронизващ вятър. Ббрррр!
Това беше краят на нашата разходка във Виена. Попълнихме някои празнини. 🙂
А това е ориентировъчният ни маршрут за деня. Май надминахме себе си. 🙂
Пресякохме Виена, без да се замислим. А какво ли щяхме да постигнем ако си бяхме поставили някакви параметри за деня? 🙂
Сега, с метрото щяхме да се приберем до хостела, да си вземем багажа и отново с метрото да стигнем до спирката на фликс автобусите на Erdberg. До там стига оранжевата линия на метрото U3. Нямахме никакви изненади. Когато ни пристигна автобусът си показахме билетите и се настанихме. Предстоеше ни към 15 часа път.
Автобусът бе с българска регистрация. Имаше разлика и в автобуса, и в поведението на шофьорите, сравнено с предишните ни ползвания на тази фирма като превозвач. Хубава работа, ама българска. Тъжно е. Трябваше да си поискаме да се пусне захранването на контактите и USB портовете. За да не заспи, шофьорът люпеше семки по изпитаната практика на тираджиите. Не беше приятна гледка. Но определено това е евтин начин за придвижване. Няма да му намирам много кусури. 🙂
Прибрахме се живи и здрави! Отгоре на всичко и щастливи от всичко преживяно. Да организираш сам такова пътуване отнема време и изисква концентрация. Но пък да стигнеш до желаните от теб места е неописуемо удоволствие. Където никоя туристическа фирма няма да те заведе. И около набелязаните места виждаш още толкова други, за които изобщо не си подозирал.Трябва само да си отваря очите човек. А в уредените държави транспортът е мечта.
Това е моят дълъг разказ за всичко видяно от есенното ни митарстване из Германия и Австрия. Може да е по-емоционално, отколкото трябва, но на мен всичко ми минава през сърцето. 🙂
Готови сме за нови дестинации и преживявания.
Ако пак си харесаме концерт във Виена, със сигурност ще се върнем отново. Дори и за една нощувка. Не сме видели още всичко. 🙂
Пътешествия в думи и снимки 