Златна есен във Виена и околностите и – Част 1

За първото ни пътуване до Виена може да прочетете тук

За втори път се озоваваме във Виена по една и съща причина – посещение на концерт. Комбинацията е много добра. Както казва моят човек – това е чудесен повод за организиране на пътешествие. А Виена е известна с културния си живот. В един ден можеш да се чудиш кое мероприятие да уважиш. Всички световни звезди концертират там. Предният път бяхме останали много доволни от концерта и понеже щяхме да сме в същата зала имахме по-голяма яснота за локацията и планирането на самия престой. Уредихме самолетните билети, половинката избра хотела (само на няколко минути пешеходно от залата) и аз започнах търсенето на интересни обекти, които не бяхме видели предния път. Имахме 5 дена, които трябваше да се запълнят с интересни и разнообразни преживявания. Разработих няколко направления извън Виена с описани влакове, имена на гари, спирки, време за път, връзка с автобуси, което помага много на едни незнаещи и грам немски език хора. Предният път преживяхме първото си и засега единствено „загубване“. Вместо на влак на ÖBB се бяхме качили на един експрес (REX) и вместо в Klosterneuburg, където искахме да разгледаме абатството, се озовахме в един съвсем непознат, но прекрасен град на Дунава – Тулн. За наше щастие кондукторът не ни глоби и имаме чудни спомени от този ден. Но аз се отплеснах. Според метеорологичните условия и моментните си желания щяхме да правим програмата за съответния ден.

Тръгвахме на 26 октомври. Вечерта преди заминаването се обади една позната и ни каза, че този ден е официален национален празник на Австрия и ще има празненства пред Кметството вечерта. Полезна информация. На тази дата Австрия чества Денят на неутралитета. Повечето от музеите на този ден щяха да са безплатни.

Бяхме готови с багажа и тази последна нощ в мислите си аз вече обикалях плануваните нови места.

Ден 1.

Половината ден мина по летищата. С автобус на Vienna Airportlines пристигнахме във Виена, което отне малко повече от половин час (билетът за отиване и връщане е 13 евро и може да се ползва в рамките на един месец). Така бяхме избрали хотела, че да е близо и до гара и до спирка на метро. А този автобус спира точно пред нашата гара – Westbahnhof. За няколко минути бяхме в хотела и веднага ни настаниха. Оставихме багажа и пеша поехме към центъра. С часовата разлика бяхме ощетени. В четири и половина се стъмваше и нямаше време за губене.

Много красива беше есента тук. Навсякъде имаше жълти листа. Парковете бяха като маслени картини.

Бяхме стигнали до Парламента и ни впечатли огромната опашка от хора пред него. Оказа се, че на този ден са отворени вратите на всички държавни институции и всеки желаещ може да влезе.

Пред Кметството беше пълно с шатри. Тук се вихреха други опашки. Имаше пожарникарски коли и линейки. Всяко дете можеше да се качи където пожелае. Имаше представители и на Червения кръст и Планинската спасителната служба с обучените кучета. Служителите бяха готови да обърнат внимание на всеки човек, да отговарят на въпроси. Имаше огромна опашка от желаещи да се качат на пожарникарската вишка, която се губеше в небето. Не останахме да чакаме, а много ми искаше да изпитам този адреналин.

Много красиво беше във Volksgarten. Жълти рози цъфтяха, жълти листа покриваха земята – чудесна комбинация.  Семейства с  деца се радваха на хубавия есенен ден.

Пред Хофбург имаше разположена всякаква военна техника. Влязохме в изграден полеви лазарет. От вишка бяха опънати въжета и деца се пускаха на тролей. Имаше стена за катерене. Един танк маневрираше с такава скорост, че се вдигаше пушилка. Можеше да се наблюдава на голям екран. Имаше представители на всички родове войска. Водолаз плуваше в един голям аквариум. Изобщо правеха се различни демонстрации. Служители за борба срещу безредиците показваха как се устоява на агресивна тълпа с щитовете си. Караха деца да ги замерват с бутилки и други предмети и показваха защитните си тактики. Всеки можеше да се качи на боен хеликоптер и да си направи снимка. Имаше какво да се гледа. Ако знаехме езика, можеше да научим интересни неща, но…

От много места се носеше миризма на печащи се вурстчета. Имаше доста места за хапване. Стъмваше се и ние решихме да погледнем в една от големите шатри. Вътре беше голям купон! На сцена се вихреше група, която на живо пееше известни хитове. Страхотно се справяха! А хората на едни дървени пейки и маси си хапваха и слушаха. Имаше и буйни танци от женската аудитория (по-темпераментната част от публиката). Наистина този ден беше празник за тях. Усещаше се.

Доста късно поехме обратно към хотела и се надявахме и утре да е хубав слънчев ден, за да започнем нашата обиколка по набелязаните места.

Ден 2.

Тази вечер беше нашият концерт. Причината за да сме тук. Решихме да не рискуваме с качване на влакове този ден и взехме разумното решение да пообиколим Виена. Набързо се приготвихме, взех записките с нужната ни информация и право на метрото. Купихме си 24-часови билети от автоматите и бяхме готови за действие.

Първото нещо, което искахме да видим бяха Газометрите. Много лесно се стига до тях. Има едноименна спирка на метрото и няма как да я пропусне човек. Още при предното проучване ми бяха грабнали окото.

Почти 100 години тези интересни сгради са били резервоари за коксов газ. Най-големите в Европа. Сега тук има апартаменти, офиси, барове и кафенета, молове свързани с топли връзки, концертна зала и кино с 12 зали. Вътрешното пространство е решено така, че то да ползва естествена светлина. И има страхотна акустика. Изпробвахме я ( визирам половинката).

Страхотно архитектурно решение. Не са ги съборили, а са намерили атрактивен начин за използването на тези нестандартни сгради.

Сега пак с метрото се отправихме към една църква на Дунава – Heiliger Franz von Assisi. За да можем да я видим цялата слязохме на спирката на ивицата, разделяща реката на два канала. Светлината не беше подходяща, но може да се добие представа за нея. Много е красива.

Така и така бяхме тук, видяхме че Телевизионната кула е близо и решихме да отидем до нея и да се качим. Сега бяхме в модерната нова част на Виена – Donau City.

Минавайки покрай този черен исполин моят човек видя табела за Skyterrasse. Веднага си променихме намеренията и се запътихме към човекът на информацията. Той ни упъти за друг вход и след малко превземахме DC Towers.

Първо се качваш на скоростен асансьор, който за секунди те изкачва на 54 етаж. Взимаш следващ асансьор до 58 етаж и се озоваваш в един аквариум. Само отгоре е открито и човек пак усеща силния вятър в косите си. Представям си какво ще бъде без предпазните стъкла. А гледката е прекрасна!

Билетът е 9,50 евро.

Не бързахме да си тръгваме. Бяхме сами и гледахме реката, ширнала се под нас. Прекрасно преживяване!

Отново крачехме към метрото за да се отправим към следващата ни цел – Арсеналът. Тук човек може да се потопи във военната история на голяма част от Европа. Този музей е един от най-значимите и най-богатите военно-исторически музеи в света. В залите му има много добре запазени оръжия от всякакви епохи.

Самата сграда е внушителна и всява респект. Заема доста голяма площ.

Решихме да се отправим към Белведере. Не беше много далеч от тук. Поехме през много красив парк – Schweizergarten , окъпан в цветовете на есента.

Предният път бяхме ходили до Шонбрун (по същото време на гoдината) и градините му бяха без никаква зеленина и цветя. Нямах големи очаквания и за тук. Но бяхме приятно изненадани от красотата на тези градини.

От тук се запътихме към руската църква, която случайно бях видяла на снимка – Russisch-orthodoxe Kirchengemeinde zum Hl. Nikolaus. Изключително красива. Напомня за тази в София, но е много по-голяма. Малко пообиколихме докато я видим, но си струваше усилието. Намира се в дипломатическия квартал.

Следващото нещо в програмата ни беше Паметникът на съветската армия. Той е издигнат в памет на 18 000 съветски войни, загинали за освобождението на Виена. Зад бронзовата статуя в полукръг са изписани имената на съветските войни, участвали в борбата срещу фашизма. Възрастен мъж свиреше на акордеон познати руски военни шлагери.

Пред този монумент има много красив фонтан. Фонтанът е издигнат на това място през 1873г. , за да се отбележи прокарването на най-голямата водопроводна тръба, която доставя вода за Виена от Алпите. Има  вградено осветление и нощно време той грее в червено, зелено и синьо. В големия кръг са разположени 365 малки шадраванчета, които символизират броя на дните в годината. В средата са разположени 7 малки  (дните на седмицата), а в центъра 24 по-ниски и 12 по-високи шадраванчета, представящи съответно часовете в деня и броя на месеците в годината. Отделно има още 30 водни пръски за броя на дните в месеца.

Решихме, че имаме време като последно за този ден да влезем в Къщата на пеперудите – Schmetterling haus. Тя се намира до Хофбург и предната вечер я бяхме видели и знаехме, че работи до 16,30 часа. Трябваше да побързаме.

Купихме си билети ( 6 евро) и имахме към 40 мин. на разположение. И тук се появи непредвиден проблем. Цял ден бяхме миткали навън на доста студено време. Изведнъж се озовахме в тропически климат. Не знам колко градуса беше вътре, но влажността беше огромна. Апаратът се изпоти и беше невъзможно да се снима. А пеперуди позираха за снимка. Някои с отворени крила достигаха към 10 см. Доста време мина в бърсане на обектива. Остана малко време за гонене на пеперудите. И за самите нас беше голям топлинен шок. От листата на растенията капеше вода.

Потни и със зачервени от жегата лица поехме към хотела, за да починем малко и да се приготвим за концерта. Видяхме доста неща от града и аз бях доволна. И времето се беше задържало без да завали. Какво да иска повече човек по това време на годината.

Концертът беше от класа. Супер изживяване! Когато доволните австрийци аплодират и тропат с крака имаш чувството, че цялата зала се тресе.

Бяхме уплътнили денят максимално. Уморени бавничко се прибрахме до хотела и се отдадохме на заслужена почивка. Утре щяхме да преценим накъде да се насочим.