Първа среща с Виена и околностите и

Можете да прочетете за второто ни пътуване до Виена тук

Решаваме в края на годината да посетим Виена заради хубав концерт. Идеален повод да се раздвижим и в този сезон. Резервираме си билети и хотел, след като сме осигурили билетите за концерта. Четем набързо интересни факти за града и близките околности. Затова избираме хотелът да е до една от големите гари на града – Westbahnhof. От тук е удобно да се стигне пешеходно и до залата – Wiener Stadthalle. Няма да описвам как се стига от летището до тази гара. Това направих в пътеписа за второто ни посещение на този град. 🙂

Много хубав полет имахме. Чудесна видимост при кацането. Река Дунав течеше под нас.

Тази първа вечер във Виена щеше да е концертът ни. Намерихме хотела си и оставихме багажа. Можехме да се разходим само в близката околност. Ето я и нашата гара.

Наблизо се оказа голяма търговска улица – Mariahilfer Str. Големи търговски центрове има по нея. Пешеходна е и много приятна за разходки вечер. Прекрасно осветена.

Концертът мина страхотно и след като се измъкнахме от тълпата походихме в студената вечер. Задължителната програма беше до тук. Утре щяхме да видим какво е времето и да решим какво ще се разглежда.

Ден 2. Тулн, Klosterneuburg, Burg Kreuzenstein и Пратера

С удоволствие ще ви разкажа какво видяхме през този интересен ден. Решихме смело да се хвърлим извън Виена. Едно от местата, което беше набелязано за посещение, беше Абатството в Klosterneuburg. Бях гледала снимки и много ми хареса. Така че рано след закуска взехме необходимото за целодневно щъкане и с метрото се отправихме към гара Wien Franz-Josefs-Bahnhof. Бях си записала всичко. Нали немският не ни е сила. Билетите щяха да са 4 евро и трябваше да стигнем за 14 мин. Уж знаем всичко необходимо, но като се озовеш на гарата и започва борбата с автоматите за билети. Изобщо няма гишета със служители. И си е стресиращо. Накрая, след ровене по менюто, маркираме нашата дестинация. Билетите излизат по 2,40 евро. Първо несъвпадение. Вперваме поглед в таблото, за да видим на кой перон трябва да отидем. Само в посоката съм сигурна. И след няколко минути един лъскав влак спря пред нас. Ами, качихме се. Вътре, хора по тениски. Топличкоооооо. И толкова тихо се движи. Разляхме се, след като вятърът ни беше брулил допреди малко. Аз съм вперила поглед в записките и часовника си. Времето изтече. А влакът не спира и това си е. И ми стана ясно, че имаме голям проблем. И той се затвърди, като пред нас се изправи достолепен кондуктор и ни помоли за билетите ни. След малко ни гледаше строго и клатеше пръст. Бяхме се качили на експрес (REX), който профучава покрай Абатството и отива кой знае къде. Изстинах. Обяснихме на човека за къде сме и защо билетите са ни толкова евтини. Накрая той ни каза да слезем на следващата спирка и реши да не ни глоби(явно и физиономиите ни са излъчвали учудване, смут и притеснение). Влезе ни в положението. Не го направихме нарочно. И след половин час път с влака слязохме на гара. Изобщо не знаехме къде сме. Има един израз – гледаме като изпаднали германци. Абсолютно важеше за нас. Е, като сме дошли по случайност тук, поне да видим къде сме попаднали. И тръгнахме към града. А това се оказа едно прекрасно градче на Дунава – Тулн. Някой от вас да го е чувал???

Тулн е разположен на десния ръкав на река Дунав в провинция Долна Австрия. Малко и очарователно градче. Известен е като център на международни изложения и панаири, посветени на градинарството.

Първо попаднахме на църквата Св. Стефан.

А времето беше много по-хубаво от това във Виена. Постепенно стигнахме до центъра. Беше празник – Вси Светии – и снощи е имало тържества. Навсякъде имаше конфети по улиците. А сега нямаше жива душа . Градът беше наш. 🙂

Стигнахме до едни прекрасни градини и мостове близо до реката. Даже случайно разбрахме като се върнахме, че са по проект на българска архитектка.

Излязохме на Дунава и се разходихме по чудесната крайбрежна алея. Радвахме се на слънцето и гледката. Късметът ни доведе тук.

Отделихме малко внимание и на красивите лебеди. Нахранихме ги срещу снимане. Честна сделка. 🙂

Вече решихме да се отправяме към гарата, за да се насочим все пак към Абатството и попаднахме на най-закачливата русалка, която сме виждали досега. Чаровница си беше. 🙂

Страшно ни хареса това градче. Вече стресът ни беше преминал и му се насладихме с голямо удоволствие. Случайните неща.

Купихме си билети и вече се качихме на пътнически влак, който спира на всички спирки. Няма как да изпуснем нашата (Klosterneuburg Kierling Bahnhof), защото кулите на Абатството се виждат отдалеч. Огромни са. Скоро се озоваваме пред тях.

Абатството е почти 900 годишно. Основано е през 1114 г. от Маргрейв Леополд III. То притежава една от най-старите и най-големите изби в Австрия. Тук може да се дегустира или закупи бутилка от манастирското вино.

Императорските апартаменти в Klosterneuburg Monastery са единствените, които са запазили интериора си почти непроменен от времето на Карл VI. В него се отразява характерът на Мария Терезия. Абатството притежава произведения на изкуството, създадени през първата половина на 18-ти век и те го превръщат в място с национална значимост.

В манастира за туристите се предлага Sacred Tour, който включва посещение на параклиса Св. Леополд и гробището, където може да се види известният олтар на Вердун. Този олтар е признат за уникално произведение на изкуството от художествена и техническа гледна точка. Цената е 11 евро.

 

Предлага се и Winery Tour из стигащата до 36 м дълбочина винарна. Това е най-старата винарна в Австрия и в нея се преплитат вековните традиции в лозарството и най-модерните технологии на винопроизводството. В края на обиколката посетителите имат възможност да дегустират вино в манастирската винотека. За този тур цената е също 11 евро.

Човек се чувства безкрайно дребен на такова място. И от самите размери, и от обстановката.

Наистина се радвам, че макар и от втори път, успяхме да стигнем до тук. Впечатляващо място. Сега тръгнахме по уличките на градчето. От тях се виждат надвисените кули на Абатството над града.

Сега пак с влака тръгнахме за Виена, но към Централната и гара – Wien Mitte. Денят преваляше, но искахме да видим още нещо извън града. Моят човек беше попаднал на един замък, близо до село Леобендорф. Пак си бях направила записки. Имаше влакове в тази посока на всеки 20 мин. Билетът беше 6 евро, а пътят – 32 мин. Вече нямахме проблеми и скоро пак бяхме на топло в купето. Нашата спирка беше Leobendorf-Burg Kreuzenstein Bahnhof. На името на замъка. Аз го видях преди влакът да спре и навреме се ориентирахме за слизане. Както каза моят човек, пак го прецаках с едни километри (и той го видя, ама не беше съобразил, че е на хълма и гарата не е близо до този замък). Слънцето вече залязваше. Кратък ден. Бяхме минали от другата страна на Дунава.

От гарата до замъка са има – няма 2,5 км. Минава се през селото Леобендорф, което представлява една улица, с малки къщички от двете и страни. С много цветя пред вратите им. За първи път тук видяхме този вид прекрасни цветя.

От снимка на снимка не усетихме как замъкът приближаваше. След последните къщи, пътят навлиза в гъста гора. Рядко ни задминаваше по някоя кола. Имам чувството, че само у нас има това неспирно размотаване с автомобили. Навсякъде и по всяко време на денонощието. Леко запъхтени, накрая се озовахме пред замъка Burg Kreuzenstein.

Величествената позиция на замъка, намиращ се на 266 метра надморска височина, в непосредствена близост до пресечната точка на река Дунав и Виенската гора, го прави силен стратегически за отбранителна система през вековете и особено през Средновековието. Той е построен върху останките на ранно средновековен замък от 12-ти век, разрушен по време на трийсетгодишната война. През 19-ти век е възстановен и се е гонела автентичност. Замъкът е оборудван с голяма колекция от средновековни мебели и исторически артефакти, включително един от най-старите средновековни катапулти. Затова тук са снимани и филмови продукции.

За туристи е отворен от 1.04 до 1.11 и цената на билета е 10 евро. Вече беше затворен за посещения, така че само от вън можехме да му се порадваме.

Накрая започнаха да го осветяват с настъпването на вечерта. Изчакахме още малко, а ни чакаше слизането през гората до гарата. Поне щеше да е по нанадолнище. 🙂

Нямахме инциденти в тъмницата и скоро бяхме във Виена. Но понеже сме си откачени, решихме да слезем от влака на Wien Praterstern Bahnhof и да видим атракционите. Все пак денят трябва да се използва пълноценно. Имаше доста хора и скоро се смесихме с останалите ентусиасти. За разлика от днешното почти безлюдно пътешествие, тук си имаше мераклии. Не всички атракциони работеха. Но беше весело.

Качихме се само на Виенското колело. Класика.

Много интересен и вълнуващ ден изкарахме. И максимално използван. Сега си мечтаехме да се приберем в топлата си хотелска стая и да опънем гръб. Напълно заслужено. 🙂

Ден 3. Виена

Този ден щяхме да сме из Виена. Да видим нещо, все пак, и от града. Първо, решаваме да вземем зелената линия на метрото (U4) и да стигнем с нея до замъка Шонбрун. За съжаление, денят е мрачен и доста студен. Вчера така хубаво се порадвахме на слънцето в Тулн. Днес нямаме този късмет.

Замъкът Шонбрун е един от най-добрите образци на архитектурните стилове барок и рококо. От 1996 г. дворецът е част от световното и културно наследство на ЮНЕСКО. Тук има 1401 стаи, но посетителите могат да видят само 40 от тях.

Набързо разглеждаме двореца и тръгваме из градините. Огромна площ. Те са направени по френски образец с подрязани дървета, митологични скулптури и фонтан на Нептун. Но в този сезон те не бяха в най-добрия си вид. Ноември месец е все пак. Цветовете ми липсват.

Изкачваме се до панорамната площадка Schloss Schönbrunn Gloriette, от където има гледка и към част от града. Той се губи в лека мъгла.

Имам чувството, че в този ден мракът падна още по обяд. Гадост. Въпреки това продължаваме разходката си. Искаме да видим центъра на града и се гмурваме по осветените улици.

Тук вече се усеща наближаването на Коледа. А на мен тя ми се струва доста далечна.

Вече е съвсем тъмно, когато стигаме до Операта и Албертина.

Лутаме се из търговските улици. Светлините на фасадите и цветните витрини правят града гостоприемен и в тази студена ноемврийска вечер.

Площадът пред Domkirche St. Stephan оживяваше с движещи се разноцветни неонови лъчи. Беше омагьосващо.

Денят наистина беше много къс. Светлата му част. Но пък дългата вечер, в уютния осветен център, си имаше своето очарование.

Ден 4. Виена

Имаме няколко часа на разположение, преди да се отправим към летището. Багажът е прибран и готов. Хукваме към катедралата Св. Стефан. Това е един от символите на града.  Искаме да се качим на Южната кула, която виенчани наричат „Щефи“- цели 136 м., и от нея да се порадваме на гледката.

Високите и кули се отразяват в стъклените модерни сгради, намиращи се в близост.

Следва изкачване, и изкачване, и изкачване. Цели 343 стъпала. Но накрая човек остава доволен от видяното. 🙂

Бяхме си набелязали и други красиви сгради.

После успяхме да стигнем и до прекрасната църква Кarlskirche. И от нея бях гледала прекрасни снимки. Има много особена архитектура, съчетаваща стилове от няколко епохи. Най-характерното при нея са двете колони пред главния вход, на които със спираловидни връзки са изобразени моменти от живота на Карл Боромеус.

Сега, за да спестим време, с метрото се отправихме към едни нестандартни сгради на архитекта Фрийденрайх Хундертвасер. Те са с цветни фасади, с различни по големина и форма прозорци и никаква симетрия не се е търсила тук. Един австрийски Гауди. 🙂

Естествено, до такова място, което осигурява непрекъснат приток на туристи, не може да няма магазин за сувенири. Този беше много интересен за разглеждане. Наистина ни беше приятно да отделим време и за неговото разглеждане. Беше в същия шантав стил и тук имаше много интересни арт изделия и сувенири.

Последното нещо, което успяхме да включим в днешната завършваща обиколка, беше прословутият нестандартен завод за преработка на отпадъци на Виена – Шпителау. Той пак е изграден по проект на Хундертвасер. До там се отива с линии U3 и U4 и самата спирка се казва Spittelau. Няма как да се обърка човек. Лошото е, че заваля. И много набързо направихме няколко снимки. Нещо времето не искаше да ни зарадва в тези последни часове на нашия престой тук.

Като за сбогуване, за последно минахме покрай Кметството и Парламента. А дъждът си валеше напоително.

Това видяхме  за малкото време, прекарано тук. Концертът беше невероятен. Дори само това стигаше за едни чудесни спомени от мястото. Сблъскването с тяхната добре организирана система за придвижване с влаковете и автоматите за билети ще помня, и още как. Но това не ни попречи да излезем и извън града. Късмет, че кондукторът не се заяде. Бяхме си за глоба. Определено. Но аз възприемам загубването ни като едно запомнящо се приключение. И трупане на опит. А да попаднеш на непознато място и да го откриеш за себе си е чудесно изживяване.