Пленителното очарование на Адриатическото крайбрежие

Много пъти съм гледала прекрасни снимки от тази близка за нас Адриатика. Попадала съм и на пътеписи от това крайбрежие. Все отлагахме ходенето си дотам. Човек си казва – съвсем близо е, винаги можем да отидем. И така, година след година. Тази пролет настъпи моментът да се насладим на непознатите за нас градчета, скалисти брегове, високи планини и фантастични гледки. Набързо се записахме на един организиран тур в последния момент. Само нас чакаха, за да потеглят. 🙂

Ден 1. Štikovica

До Дубровник стигнахме със самолет и ще се опитам да разкажа какво успяхме да видим за една седмица в четири различни държави. Полетът е много лек и кратък. Продължава около един час. Впечатлихме се от красивото крайбрежие още от въздуха.

Втората снимка е на така наречената Перла на Адриатика – Дубровник. Утре щяхме да разгледаме този световноизвестен туристически град. Да спиш в него е подобаващо скъпо. Затова хотелът ни е на север от града, в Štikovica. Пътят е тесен и се вие край водата. Малки хотели са построени на всяко възможно място. От тук до Дубровник може да се стигне с градски транспорт. Има няколко автобусни линии, но спирките са на доста големи растояния и не от всеки хотел е удобно да ползваш тези автобуси. Предполагам и такситата вършат работа. За нас имаше осигурен автобус и не ги мислех логистиките. Мързелива работа. 🙂

Ден 2. Дубровник, Стон и Тучепи

Тази последна априлска неделна сутрин щеше да започне с разглеждането на Дубровник. Скоро бяхме пред впечатляващите му крепостни стени. Знаех какво ме очаква от разказите на сестра ми, но въпреки това бях изумена от невероятно чистата и прозрачна вода, в която лодките са като левитиращи. Всяко камъче по дъното се вижда.

Неприятната изненада в града беше, че се провеждаше маратон (1-ви май). Имаше ограждения, страшно много участници и самото разглеждане на историческия център се оказа мисия невъзможна. Нямахме достъп до главната улица „Страдун“, където се намират най-красивите барокови къщи и магазини. Насочихме се към периферията на града, изкачвахме стълби и практически се движехме в сянката на крепостните стени. Повечето от тях са построени през 13-ти век, но са подсилвани през годините. Височината им е 25 м, а дебелината им на места достига 6 м. Те опасват целия Стар град и по тях може да се разхожда всеки желаещ турист. Обиколката отнема около 1 час, а цената е 35 евро. Ние не се възползвахме от тази възможност, не само заради доста високата цена, а и заради силното слънце. След определено хладния април в София, тези 22 градуса в Дубровник, в комбинация със силното ярко слънце, ми се видяха като 35. Търсех всяка възможна сянка. Ето малко скромен снимков материал от разходката ни из Стария Дубровник.

Направи ми впечатление масовото използване на климатици, което в други държави е забранено в такива места от историческо значение. Определено разваляха гледката.

Накрая излязохме извън укрепената част и се насладихме на морската гледка и Старото пристанище.

А това са част от ентусиастите, които участваха в маратона и увековечаваха това с многобройни снимки.

Наистина не можах да усетя очарованието на този град. Надявам се другите градчета да ме грабнат повече.

Хора от нашата група бяха сядали в различни заведения и се получи голям ценови диапазон за чашата кафе в Дубровник. Най-високата цена беше от 8 евро. Наистина, това е много туристическо място и се режат глави с цените.

Сега се радвах на климатизирания автобус. Отправяме се на север към малкия хърватски град Стон. За него бях видяла, че има крепостна стена и солници. Малкото  селище представлява 3 успоредни улици, с малки магазинчета и уютни ресторанти. Препоръчва се тук да се опита бутилка вино и вкусни миди и стриди, от местна мидена ферма. Както прочетох, тези стриди се славят като едни от най-вкусните и качествени в света. Те се изнасят като много елитен продукт в други страни, като Франция и Италия. Ами, това не е нашият начин на пътуване и опознаване на различни градове и култури. Нямаме време за кулинарен туризъм. Въпреки жегата започнахме да кръжим по тесните улички с каменни къщи.

За нула време го извъртяхме. Отидохме до солниците. Там има Музей на солта и входният билет е 10 евро. Солана Стон или солените блата са били най-ценният актив на Дубровнишката република. Преди векове солта е била по-ценна от златото. Затова във времето и римляни, гърци, венецианци и славяни са се опитвали да имат контрол над тези солници. Предпочетохме да се качим за същата сума на крепостната стена, изградена точно с цел да опази солта. От там гледката е страхотна. Бях видяла снимки и въпреки слънцето катеренето на стълби започна сега. 🙂

На места стълбите са толкова тесни, че трябва да се изчаква на специално изградени уширения, няма място за разминаване на двама човека. На едно такова ни се наложи да изчакваме испанска група от 24 човека. Доста време загубихме.

Тази стена е известна под името „Стената на Средиземно море“. Това е най-дългата отбранителна система в Европа и втора по дължина в света, след Великата китайска стена, разбира се. Един от най-грандиозните късносредновековни строежи. Стената на Стон е била дълга към 7 км. и е включвала 5 крепости и 41 кули. В момента са запазени към 5 км. от стената и 20 от защитните кули. Не можахме да минем цялото трасе, за съжаление. Но в сравнение с видяното в Дубровник, тук дадохме всичко от себе си. Доволна съм!

От тази снимка може да добиете представа за мащаба на този отбранителен обект. Изплезихме езиците по тези безкрайни стълби.

В билета за стената влизаше посещение и на още един обект – Fort Kaštio. Много набързо го разгледахме, защото наистина бяхме изморени. Прасците ми бяха стегнати и исках да се скрия вече някъде на сянка.

Много по-малко известният Стон ми хареса страшно много.

Отново сме в автобуса и продължаваме да пътуваме на север към района на Макарска, по-точно Тучепи (Tučepi). Там ще са следващите ни две нощувки.

Сравнително рано пристигнахме в хотела и след като се настанихме в стаята, оставихме багажа и излязохме да се разходим по брега на морето. Водата беше само на 200 м. от хотела, с дълга, дълга плажна ивица. Как да не се възползваш от този благодат!

Не очаквах да видим такава красота. Тучепи е част от Макарската ривиера. Тук се намират едни от най-красивите плажове в района. В същото време, точно зад хотелите се изправя планината Biokovo. Това е рай за любителите на активния отдих. По планината има много пешеходни туристически маршрути. Можем да го имаме предвид за следващи самостоятелни пътувания. Сега гледах красивите извивки на планината от морския бряг.

Ходихме и по брега, и по прекрасната алея, изградена успоредно на брега. Тя беше в сянката на кичестите зелени пини. По нея деца караха велосипеди и тротинетки. В сенките на дърветата имаше пейки с гледка към спокойното море. Можеш да седнеш и да забравиш за времето и проблемите. Да, плажът не е с фин, ситен пясък, а с различни по големина камъчета, но наистина районът е много красив и аз не намирам това за голям недостатък. Доста начесто има заведения за хранене и места, които предлагат разнообразни коктейли, магазини за сувенири и всякакви плажни принадлежности. Нещо подобно на Китен и Приморско, но по-подредено и направено с мисъл за удобството на почиващите.

Разхождахме се няколко километра и аз тук не усетих умора. Можех да скитам още. Това всъщност беше най-голямата плажна ивица, която видяхме през цялото ни пътуване.

Тучепи е ограден от скалистите острови Хвар и Брач. Те защитават района от ветровете. Много ми хареса тази вечерна разходка!

Ден 3. Омиш, Трогир и Сплит

Отправяме се отново на север към романтичния и миниатюрен град Омиш. Пристигнахме към 8,30 сутринта и се разходихме по още празните му улици. Той пленява с местоположението си. Разположен е сред вертикалните скали на Далматските планини, близо до устието на река Цетина.

На последната снимка се вижда издигащата се над града крепост Mirabela Fortress (Peovica). Много бързо стига човек до нея. Входът е 3 евро и от мястото се открива страхотна гледка към града и реката.

Както сега прочетох, Омиш е идеален за любителите на активния отдих. Могат да се правят трекове в планините, рафтинг по реката, а има и възможност по въже да се спуснеш над реката (аз го знам като тролей, а на картата за ориентир излиза като Zipline). В близост има и голям пясъчен плаж, Velika plaža. Хареса ми това градче. Има собствен и неповторим колорит. Няма как да скучае тук човек. 🙂

Нещото, което ми прави впечатление от вчера, е изобилието на алкохол, който се предлага в Хърватия. Ние сме в царството на ракията и ликьорите. Красиви шишета, пълни с „огнена вода“ се предлагат и в градовете, и по пътищата. Сливова, дюлева, смокинова, каквато се сетиш ракия, а ликьори имаше буквално от всичко – мандарини, орехи, лавандула и т.н.

Нямаше как да не го спомена. Балканите са си Балкани. 🙂

Продължаваме да се отправяме на север към поредния малък хърватски град Трогир, чиято историческа част е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

От автогарата на града трябва да се мине по един мост, за да се озовеш в стария град Трогир. Той е разположен на малък укрепен остров. Свързан е с мост и с долепения до него остров Чиово. Ако човек е ценител на църкви и храмове, това е неговото място. Тук на малко пространство има доста обекти за религиозен туризъм.

Най-високата и голяма сграда в Трогир е католическата катедрала Sv. Lovre. Тя се смята и за едно от най-красивите архитектурни постижения на Хърватия. Нейната впечатляваща 47-метрова камбанария от 14-ти век се вижда от всяка част на града. За да се разгледа, се плаща вход от 5 евро. Това дава възможност и за качване по тесни вити стълби до върха на кулата, където са самите камбани. Това беше първото нещо, което видяхме в този град.

Гледката от камбанарията е фантастична. Заслужава си дългото изкачване.

В непосредствена близост е главният площад на града. Тук е съсредоточен целият културен, религиозен, политически, икономически и туристически живот. На него има симпатични ресторантчета и магазини за сувенири, а също тук се намира и кметството.

Изгубихме се в плетеницата на тесните улици, които не са се изменили от 13-ти век. В последните години са предприети реставрационни дейности, за да се съживят многобройните красиви исторически забележителности  на града. Архитектурата на Трогир е романтична и възрожденска, голяма част от която датира от 15-ти век.

Съвсем различно е усещането, когато се излезе на красивата крайбрежна алея, с палми и страхотни заведения. Едно прекрасно място за разходка край водата и гледка към близкия остров Чиово.

Така, вървейки се озоваваме пред внушителния замък „Kaštel Kamerlengo“. Построен е от венецианците в началото на 15-ти век и е използван като дворец на губернатора. После е служел за военноморска база и отбранителен форт. В момента е исторически музей под открито небе. През лятото тук се провеждат фестивали, а и служи за декор на филмови продукции.

В другия ъгъл на острова е кулата „Св. Марко“ (Kula svetog Marka). Нейната роля е била да защитава канала между острова и континента.

На острова се намират още църквата „Св. Петър“, манастирът „Св. Доминик“, бенедиктинският манастир „Св. Никола“. Ние предпочетохме да обикаляме из уличките на този много приятен хърватски град.

Отново сме в автобуса и потегляме към втория по големина град в Хърватия – Сплит. Трогир беше най-северната ни точка от пътуването. Сега се връщахме обратно на юг.

Към 15 часа, в най тежкото време, пристигнахме в този очарователен и оживен средиземноморски град. През 20-ти век Сплит се е превърнал в най-големия фериботен терминал на Адриатическо море и осигурява достъпа към красивите острови на Хърватия.

Историческият център на града не прилича на никой друг град от Европа. Той е изграден върху това, което е останало от огромния римски дворец Диоклециан, който е на повече от 1700 г. Той е обект на световното културно наследство. Отправяме се към него и минахме през много впечатляваща търговска част, предимно бижутерски щандове, ситуирана в самата крепостна стена на двореца. Беше хладно, за разлика от жегата навън, и човек не можеше да не се впечатли от внушителните зидове, оцелели през вековете.

По стръмни стълби се излиза на малък площад, пълен с туристи. Мястото не стига, за да се снима внушителната кула на Zvonik svetoga Duje или Saint Domnius Bell Tower.

А това е красивият свод на така нареченият вестибюл.

Особеното при изграждането на този впечатляващ дворец било, че той бил изграден по начина, по който римляните строили своите военни лагери. На места защитните стени достигали 28 м. дебелина. Имало по една врата във всяка посока. Кръстосвахме на произволен принцип.

В момента, в който се излезе от укрепената част, градът има съвсем друг дух и атмосфера.

Крайбрежната алея на Сплит, наречена „Рива“, е чудесно място за разходка. Тук обичайно хората се любуват на залеза. Според много пътешественици, това е една от най-красивите крайбрежни алеи в света. И на нас ни беше много приятно да се разходим по нея. Когато човек се умори, може да седне в някое от заведенията или на една от многото пейки под палмите.

Видяхме и площада на републиката.

Имаше много приятни заведения и с удоволствие седнахме на чаша кафе и портокалов фреш. Малко да набавим течности. 🙂

След уморителния ден се наслаждавах на гледката от прозореца на автобуса, отправили се отново към нашия хотел в Тучепи.

От утре щеше да започне разглеждането на градчета от Босна и Херцеговина. Все непознати места за нас.

Ден 4. Почители, Мостар и Врела буна

Тази сутрин, след кратко пътуване, стигнахме до границата с Босна и Херцеговина. Разминахме се само със събиране на личните документи, без да слизаме от автобуса. Не отне много време.

Първата ни спирка е до едно крайпътно заведение. А, за съжаление, вали дъжд и ниски облаци ни натискат. Малко недоволстваме и се чудим какво ще правим тук. Има още един спрял автобус с турски туристи. Те отиват до близката джамия, която видяхме още от автобуса – Šišman Ibrahim-immersed Mosque.

Погледнахме към близкия хълм и видяхме висока кула и тук-таме по хълма малки къщички, покрити с каменни тикли, точно като тези в Лещен и Ковачевица. Това се оказа колоритното градче Почители (Počitelj) основано през 13-ти век и разположено амфитеатрално над река Неретва. Държавата със собствени средства и помощи от чужбина е възстановила голяма част от този музей на открито. Днес Почители е туристическа атракция. В града са запазени много исторически забележителности – средновековната крепост, джамията от 16-ти век, която е образец на класическа куполна ислямска джамия в Босна и Херцеговина, часовниковата кула, имаретът и др.

С отворени чадъри тръгнахме след турската група, без идея откъде да започнем опознавателната си разходка. Закатерихме каменни стълби и постепенно започнахме да изпреварваме възрастните, трудно изкачващи се турци. Подминахме джамията, а стълбите продължаваха нагоре по хълма. Леко хлъзгайки се по мокрите камъни, стигнахме до останките на крепостта. Гледката към реката ни хареса много и спонтанно решихме да се качим в кулата.

Нейните стени бяха толкова дебели, че за да успея да снимам от отворите и, трябваше да пропълзя в тях. Иначе не можех да видя околността. Съответно човекът доказа папарашките си способности. 🙂

След като се насладихме на гледката от кулата, обиколихме набързо някои от тесните каменни пътечки.

Мястото се оказа много интересно, но времето не беше с нас. Внимателно се движехме по мокрите камъни, вместо да тичаме нагоре-надолу по тези каменни пътечки.

Само на 30 километра оттук е град Мостар, с грандиозния си мост. Това може би е най-популярната туристическа дестинация на Босна и Херцеговина. Натам се насочихме и много исках този неприятен дъжд да спре и да можем спокойно да разглеждаме, без чадъри в ръка. Нямахме този късмет, но за времето, с което разполагахме, обиколихме покритите с обли, мокри, речни камъни улички на чаршията няколко пъти. Минавахме по Стария мост, бутахме се с огромен брой туристи. После от многобройните изкълчвания мен ме боляха глезените, а човека – стъпалата. Бяхме се озовали в един ориенталски мини Истанбул.

От 2015 г. насам туризмът в Босна и Херцеговина бележи изключително развитие. Мостар е посещаван от близо 2 милиона туристи годишно. Повечето от тях идват привлечени от „Стари мост“, превърнал се в емблема на града. В този град, живописно разположен на бреговете на река Неретва, живеят босненски мюсюлмани, хърватски католици и православни сърби. Обяснимо, в Мостар има най-висок процент на смесени бракове в страната. Много религии живеят в сговор на едно малко място. Но това не винаги е било така. По време на Босненската война, продължила цели две години, историческият център на Мостар силно пострадал, включително и старият османски мост бил разрушен. След края на конфликта са положени огромни усилия за възстановяването на Стария град на Мостар и той е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Ето какво видяхме и усетихме в това съвсем различно от видяното през предните дни градче.

Няма как акцентът тук да не е Стари мост. Огромните тълпи туристи се стремят към него и от двата бряга на реката в търсене на идеалното място за снимки. Бутаницата е невъобразима. Бих сравнила минаването по него като по моста Риалто по време на карнавала във Венеция. Много трудно беше да успее човек да се доближи до място с гледка към реката. Затова неколкократно минавахме по моста и си открадвахме по някой кадър.

Мостът представлява шедьовър от архитектурна гледна точка. Най-удачната според нас локация за снимки се оказа тази от нивото на реката.

Има и малки водопади, на които отделихме нужното внимание. Днес ни вървеше по и на вода, както се казва. 🙂

Съвсем близо се намира и Кривият мост – малък брат на Стария. 🙂

Както споменах, доста си кълчихме краката по калдъръмените улички на Стария град. Тук има много кафенета, магазини за сувенири и работилнички с характерните за района занаяти. Обгръща те една ориенталска пъстрота и пищност.

В един момент бяхме близо до джамията „Koski Mehmed-pašina džamija“ и влязохме през отворената врата в двора и. Тя се издига на скалите над река Неретва.  Имаше табела, че срещу 7 евро може да се изкачва на нейното минаре и от там човек да се наслади на гледката към моста, реката и околността. За съжаление беше време за молитва и не можахме да се възползваме. Щеше да е чудесно да видим Мостар от висотата на едно минаре.

Така ще запомня Мостар – дъждовен, обгърнат в пролетна зеленина и с глъчката по тесните му улички.

Сега се отправяхме към село Благай, известно с извора на река Буна, която е приток на Неретва. Реката извира направо от скалите и е с един от най-големите извори в Европа. Продължавахме темата за водата. 🙂

Точно под отвесните скали, в близост до извора, има дервишки манастир. Той е главната атракция на селото. Ние обаче го пренебрегнахме и се отдадохме на природните дадености на мястото. Сега изворът беше пълноводен и извиращата вода направо бучеше.

В края на този „мокър“ ден седнахме да пийнем по едно турско кафе, наслаждавайки се на тази кристално чиста вода, шуртяща под нас.

Дъждът спря когато трябваше да потегляме към хотела ни в Меджугорие. Не успя обаче да ми развали деня. 🙂

Ден 5. Меджугорие, Требине и влизането ни в Черна гора

Преди да тръгнем на това пътуване, бях погледнала набързо местата, на които ще спим. Да знам какво бихме могли да разгледаме, при възможност. В това Меджугорие няма буквално нищо интересно. По мой субективен поглед, разбира се. Статистиката обаче показва, че това градче държи рекорда по посещения на туристи за Босна и Херцеговина. Това не са обикновени туристи обаче, а християнски поклонници.

Ето от къде е започнало всичко. През лятото на 1981 г. няколко деца се разхождат на хълм над Меджугорие и срещат млада жена с дете на ръце. Това била Дева Мария и тя им предала послание за мир в Босна. Децата споделили за срещата с близки, тръгнали слухове за това от ухо на ухо. Изследването на този феномен се поело от висши духовници на католическата църква, което отнело доста години. Като резултат, Меджугорие не е бил приравнен по святост с Лурд и Фатима – все известни поклоннически места.

Децата, от които започнало всичко, а сега големи хора, още живеят в града. Техните имена са известни и някои от тях още разговарят с Девата. И въпреки скептичното отношение на църквата по казуса в Меджугорие, хотелите са повече от жилищните сгради. Чак през 2019 г. Папа Франциск дава разрешение за поклонничество в Меджугорие. То вече може да се извършва официално от епархиите, а не само като частно пътуване. В центъра на града е издигнат огромен молитвен комплекс. Тук пристигат католици от цял свят. Най-много гости има от страните, където католическите традиции са много силни – Италия, Полша, Хърватия, Испания. Много поклонници идват на организирани групи, водени от свещеници. Моят човек снима една такава италианска група по тяхна молба, водена от монах в расо. Идват групи дори от Южна Америка и Далечния изток.

Това, което ни направи впечатление е, че от хотелите поклонниците тръгват пеша до комплекса и доста от тях са с дървени бастунчета. А в ръката си държат броеница. В нашия хотел имаше кош с такива дървени бастуни, за който реши да се възползва от тях – напълно безплатно.

Тук е осигурен лесен достъп за инвалиди, има изграден огромен паркинг, чудесен парк е превърнат в молитвено пространство с 14 капели  и места за палене на свещи.

Най-голямо внимание привлича бронзовата статуя на Христос, поставена през 1996 г. На мен тя ми се видя доста зловеща. Той е разпънат на невидим кръст, а самият кръст е легнал долу на земята. Не ми беше много удобно да се доближа и да снимам, защото пред тази фигура се виеше опашка. От колената на статуята се появяват капки течност и вярващите след доста чакане попиват тази течност със специално купени за целта кърпички. Една жена правеше точно това, когато ние се озовахме на това място. Останалите желаещи търпеливо чакаха. После тези кърпички се слагат в специални кутийки, които да съхранят тази светиня, и поклонниците си ги отнасят вкъщи. Правени са изследвания, които показват, че течността по химически състав съответства на човешките сълзи. На опашката се пази пълна тишина, защото много от хората се молят и това за тях е един специален момент. Не искахме да им пречим.

Виждате какъв е цветът на краката му от постоянното търкане.

Съответно в близост до комплекса няма други магазини, освен предлагащите църковни атрибути – броеници, дървени бастунчета, икони, кърпичките за попиване и т.н.

След като видяхме най-голямата забележителност на Меджугорие се качихме в автобуса и се отправихме към град Требине, който е само на около 30 км. от Дубровник. Той обаче се намира на територията на Република Сърбия. Не минахме през граничен пункт и дори тук нямат собствен мобилен оператор, защото не получихме съобщения от сръбска мобилна мрежа. Много странно са разпарчетосани териториите на бившата Югославия. А хората са все едни и същи, но вече в различни държави.

Градът е разположен на много живописно място – в долината между хълмове и планини, по двата бряга на река Требишница.  Тук предварително бях видяла един страхотен мост и много исках да го видим. Със слизането от автобуса обаче започна да вали. Влязохме в туристическия информационен център и си взехме карта на града. Решихме първо да отидем и видим моста, който за мен беше най-впечатляващото нещо в този град. Бързо се ориентирахме по картата и постепенно се отдалечихме от центъра на града. Трябваше да изминем малко над километър по реката, за да видим Арсланагића мост или Перовића мост. На табелата пише и двете имена. Този мост е по-малко известен от този в Мостар, но според мен определено заслужаваше нашето внимание. Напомняше ми на Кадин мост в Невестино.

Снимахме го с голямо удоволствие, от всички посоки. Бяхме само ние двамата, под дъжда, край реката.

И на двата бряга на реката има изградени алеи за разходка на пешеходци и  колоездачи. В един момент плисна пороен дъжд и ние трябваше да изчакаме да намали, преди да се отправим към града и да разгледаме старата му част.

Да спомена още една забележителност, до която не отидохме, а видяхме от моста. Това е „Српска православна црква Херцеговинска Грачаница“, която се намира на близкия до града хълм Црквине. Този район е населен с православни сърби и затова тук има много църкви и манастири. Както прочетох сега, от този хълм се открива страхотна гледка към реката и е чудесна локация за любителите  на залези. А ние видяхме това, поглеждайки изпод чадърите. 🙂

Много красиво беше край тази река, въпреки дъжда.

Наричат Требине град на слънцето, виното и платаните. Това е най-топлата точка в страната, климатът и през зимата е мек и няма сняг. Той си има истински Стар град, затворен зад стени, изградени по време на османското владичество, през 17-ти век.

Тук има много кафенета, питейни заведения и няколко ресторанта. Набързо го обиколихме.

Излязохме през една от вратите му и се насочихме към зеленината на градския парк. В единия му край е „Saborni hram Svetog Preobraženja Gospodnjeg“, чиято висока сграда забелязахме между дърветата.

Тук по алеите, сред високите дървета, беше много приятно.

На градския площад има малък пазар за фермерски продукти като плодове, зеленчуци, сирене и кашкавал. Заради дъжда, повечето продавачи си бяха тръгнали.

Беше време да продължим към близката граница. Предстоеше запознаването ни с красотите на Черна гора.

Тук почакахме доста в автобуса, докато дойде нашият ред за проверка. След потеглянето ни, гледах с интерес менящия се пейзаж. От планински премина в морски. Которският залив беше невероятен и не можехме да не снимаме през прозореца.

Към Будва цветът на водата беше невероятен.

Тук обаче са изградени огромни хотелски комплекси, почти на плажа. Кранове разваляха гледката и ни се видя доста презастроено, като строителните работи продължаваха. Позната картинка от нашето Черноморие, за съжаление. Отправяме се към Петровац (Petrovac), където ще са следващите ни две нощувки. Правим кратка фотопауза на остров „Свети Стефан“, който е визитната картичка на Черна гора. Тук всички сгради са реставрирани и са положени много усилия, за да се превърне островът в един от най-атрактивните и луксозни хотелски комплекси в Средиземно море. Той предлага лукс и комфорт за богати туристи. Тук направи сватбата си Новак Джокович.

Успяхме да се настаним бързо в хотела и веднага изтичахме към морето. Докато още не се беше стъмнило съвсем.

През този ден бяхме на територията на цели три държави. 🙂

Ден 6. Которски залив и Будва

Днес щяхме да се насладим на красотата на Которския залив, видяна вчера от автобуса, съвсем реално, с едно морско пътешествие до островите „Богородица на скалата“ и „Св. Георги“. Много обичам такива дейности. Натоварихме се на една малка лодка  и всеки гледаше да заеме най-подходящото за него място. Ние се настанихме в най-задната и част.

Которският залив е магнит за туристите. Това се дължи на географското му положение и на климатичните му особености. Той е един от най-големите в Адриатическо море. Наистина поразява със своята красота. Това е единственият фиорд в Средиземно море. Липсват само падащите водопади по стръмните му хълмове, за да го обърка човек с място като Норвегия.

Много туристи идват тук с големите круизери. В сравнение с него, нашето плавателно средство е орехова черупка. 🙂

Под стръмните скалисти хълмове белеят малки селища. Стараем се да не изпускаме нищо и по двата бряга.

Разминавахме се с най-разнообразни плавателни средства.

След около 45 мин. леко и приятно плаване се озовахме до двата острова, които се намират много близо до Пераст.

Островът „Св. Георги“ е действащ мъжки манастир и там достъпът е ограничен. Уединението на монасите се осигурява от високите кипариси.

На нас предстоеше да слезем на острова „Богородица на скалата“. Това е изкуствено създаден остров. Легендата гласи, че двама братя рибари от Пераст намерили икона на Богородица с младенеца на една скала. Занесли си я вкъщи. На следващата сутрин тя била изчезнала от дома им и те пак я открили на скалата. Това се повторило няколко пъти. Братята се заклели да построят църква, посветена на тази икона и тя да стане закрилница на мореплавателите и рибарите. 100 години били необходими, за да се изгради стабилна основа на острова. Около скалата били потопени кораби, пълни с камъни. След това жителите на Пераст продължавали да носят скали и камъни много години. В средата на острова е построена католическата църква „Богородицата на скалата“. Вътре  в църквата има мраморен олтар, построен през 1796 г. На него е положена иконата на Богородица на скалата, рисувана  от известния художник Лавро Добричевич в средата на 15-ти век.

Тук могат да се видят и 68 картини от известен бароков художник от Пераст, рисувани през 17-ти век. Най-впечатляващото произведение обаче е един гоблен, избродиран от Джасинта Кунич, също от Пераст. Докато чака мъжа си, който е моряк, да се върне от дълъг курс, тя изработва гоблен на Богородица. Използвала е златни и сребърни конци, но вплитала в бродерията и косата си. Бодовете били толково ситни, че гобленът станал много тежък и след като го привършила, жената загубила зрението си. Не става ясно дали съпругът и се е върнал от своето плаване, но гобленът наистина беше впечатляващ.

Тук идват болни хора, които се молят за здраве. Идват двойки с молба за рожба. Всеки със своята мъка и проблеми. Цели части от стените на църквата са покрити със сребърни плочки. Това е дар от молителите. И сватби се правят тук. Местната традиция е да не се хвърля букетът, а да се остави в църквата. Имаше купища такива, поставени от двете страни на олтара. Тези истории ни разказа уредничка към църквата.

Да се обиколи малкият остров е въпрос на 5 минути. 🙂

Сега отново скочихме в лодката и след кратко плаване стигнахме до Пераст. Предстоеше да се отправим с автобуса към град Будва и да разгледаме историческия му център.

По традиция, с изправянето ни пред крепостните му стени заваля проливен дъжд. Скрихме се под навеса на едно заведение, докато стана възможно да поразгледаме, пък макар и с чадъри в ръце.

Град Будва е един от най-старите на Адриатическото крайбрежие. Градът е бил повлиян от венецианското присъствие и това се вижда при разходката по улиците му, а наоколо има изключително красиви плажове. Може би затова Будва е смятана за най-популярната морска дестинация на Черна гора.

Старият град е заобиколен от укрепления от 15-ти век с порти, кули и крепостни стени. Тук човек може да се наслади на очарователни старинни сгради, с червени керемидени покриви.

Католическата църква „Св. Иван Кръстител“ (Црква Светог Ивана Крститеља­) представлява величествена сграда в готически стил. Високата и камбанария се вижда от целия град. В сградата се пази библиотека с много ценни и редки документи, ръкописи и печатни издания.

Много близо до нея е православната църква „Св. Троица“ (Црква Свете Тројице). Това е сравнително нов храм, построен в началото на 19-ти век.

През 1979 г. силно земетресение унищожава голяма част от сградите на Стария град. Впоследствие те са реставрирани в първоначалния си вид, но донякъде част от автентичността е изгубена.

След като разгледахме историческата част на Будва, излязохме от укрепената част и се насочихме към единственото нещо, което бях видяла предварително от тук – Балерината на Будва. Това е една прекрасна статуя на младо момиче, разположена на скала в морето. Много ми беше харесала и заведох моя човек до нея.

Местните жители уверяват, че ако си намислите желание и я докоснете, то задължително ще се изпълни. 🙂

Тази изящна статуя допълваше красивата гледка към Стария град.

Отивайки към пристанището, точно до крепостните стени, попаднахме на огромна камбана.

Доста скъпи яхти имаше тук, както и по-скромни плавателни съдове.

И този ден беше изпълнен с много приятни изживявания. Черна гора ме плени с фантастичната си природа. Беше време да се връщаме към нашия хотел и да съберем сили за поредната обиколка.

Ден 7. Котор и Порто Монтенегро

Днес беше последният ни ден в Черна гора. Тази малка страна успя да ми влезе под кожата с природните си красоти. Сутринта щяхме да разгледаме град Котор, който е ярък пример за архитектурата на средновековните средиземноморски градове. От 1979 г. Котор е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Очертава се един слънчев и топъл ден. А след вчерашните дъждове влагата е голяма и май ще ми е трудна обиколката. Тежко време!

Градът е разположен в подножието на планината Ловчен. Бях видяла вече една малка църква „Дева Мария на изцелението“ и крепостта „Св. Иван“ с развяното знаме, доста високо над града. По стръмни стълби се стига до тях и не се съмнявах, че страшно ще се изкефя на открилата се гледка от тази височина. Но решихме в този последен ден да не катерим стръмнината и лежерно да обиколим града. Да си призная, доста съжалявам за този си избор. Няколко човека от нашата  група се бяха качили и бяха наистина възхитени от видяното. Заслужава си усилието.

Котор привлича със своята красота и атмосфера. Той представлява лабиринт от тесни улички. Обикаляхме на случаен принцип, като гледахме да избягваме местата с много скупчени туристи.

Да спомена и нещо по любимата ми тема – котешката. Както ни казаха, в Котор много обичат и ценят котките. Това има своето логично обяснение. Градът от векове е свързан с корабоплаването и плъховете, пренасяни с тези кораби, били абсолютна напаст за жителите му. Затова те започнали да отглеждат котки, които да помагат за унищожението на вредителите. В Стария град има дори музей, посветен на котките – „Музеј мачака Котор“. Това е необикновен музей с колекционерски предмети, свързани с котките.

Магазините за сувенири са пълни с магнити  и други предмети на котешка тема.

Някои бяха големи красавици!

На приятните малки площади (те имат много забавни имена като „Площад на марулята“, „Площад на млякото“, „на брашното“ и т.н.) можеше да се послушат изпълнения на музиканти или да се наблюдава работата на някой местен художник.

За разлика от Дубровник, тук човек може да се разходи по крепостните стени безплатно. Направихме го. Те обаче не осигуряват кой знае каква гледка.

А в рова плуваха доста едри риби.

Попрегрели се качихме в автобуса и се отправихме към Порто Монтенегро – най-скъпото място в Черна гора. Намерих много интересна информация за него.

Малкият град Тиват е разположен на брега на един от най-големите заливи в Адриатическо море. Порто Монтенегро е луксозно пристанище, което привлича богатите и известните в този град. Някога на това място имало югославска корабостроителница. След разпадането на бивша Югославия един канадски бизнесмен – Питър Мънк – проявил интерес към мястото. През 2006 г. той купува земята на бившата военна база. Изграждането на Порто Монтенегро обаче изисква огромни инвестиции. Амбициозният поект е оценен на над 1 милиард щатски долара. Канадецът успява да намери още инвеститори и така се ражда новото черногорско пристанище. То се счита за най-доброто в Адриатическо море и едно от най-добрите в цялото Средиземноморие. Местата за съхранение на големи и скъпи яхти в Средиземно море не са много и затова всяка година тук идват все повече милионери и милиардери. Цените са доста по-изгодни от тези във Франция. Пристанището е много красиво и функционално, изградено по всички световни стандарти.

По бреговете на новото тиватско пристанище е построен цял елитен квартал. До луксозните апартаменти всичко е шикозно. Има алеи с палми, скъпи бутици, тенис кортове и голф клуб. Едно студио около 40 кв. м. на зелено струва към 200 000 евро, а двустаен апартамент – около милион евро. Това го споменавам ей така, само за информация за стандарта в този град, с по-малко от 10000 жители. Както казват, Черна гора е новият Дубай.

Основно собствениците в този елитен комплекс са чужденци – англичани, руснаци, италианци и др. Разхождайки се тук, ние чухме само руска реч.

След като разгледахме тази последна забележителност от Черна гора се отправихме на север към границата с Хърватия. Тук чакахме почти 2 часа. Много бавно се влиза отново в Европейския съюз. Пред нас имаше албански автобуси и много тегаво им минаха проверките.

Наближаваме Дубровник и там, от нивото на шосето, се порадвахме на залязващото слънце и откриващата се панорама. Имахме малка фотопауза, за да „уловим“ красивия момент. 🙂

След тази благина за очите се отправихме към познатата ни Štikovica и нашия хотел.

Денят свърши, но не и нашите разходки. Отидохме до Дубровник и се насладихме на хубавата вечер там.

И сега имаше доста туристи. Магазините работят, заведенията са пълни. Уличките са осветени с фенери.

Хванахме и две събития в тази топла петъчна вечер. Японски гейши в традиционните си кимона се снимаха пред едно заведение, а извън крепостните стени се провеждаше концерт на група пред ентусиазираната местна публика, която пееше с пълни гърла. Бирата се лееше и настроението беше приповдигнато.

Това беше последната ни вечер от това пътуване. Насладихме и се пълноценно.

Ден. 8 Štikovica

Всяко нещо има своя край. Така е и с нашето пътуване из Адриатика. Полетът ни е днес следобед и сутринта решихме да се разходим из района. Бях погледнала, че много близо до нашия хотел има красив плаж. Той дори си има име – Tri brata. Тръгнахме по шосето натам. А трафикът към Дубровник е доста натоварен. Бързо движещите се превозни средства буквално ни издухват. Тротоар тук няма. Стигнахме до уширение на пътя и се оказахме на място, доста над нивото на морето. Имаше гъста растителност и в желанието си да намеря пътечка, водеща надолу към плажа, стреснах една бая голяма змия. Бързо изчезна в храсталака. За съжаление не намерихме начин за слизане по почти отвесния склон и снимах плажа отгоре. Според моя човек, до него се стига само с лодка. А как ми се искаше да бъда долу при примамливата, невероятно синя, чиста вода…

Постигнах пълен крах с желанието си да видим най-красивото нещо в околността. Нямахме друг избор, освен да тръгнем в другата посока. Там също имаше малък плаж, но далеч не толкова атрактивен като „Трите братя“.

Без да се усетим, изминахме няколко километра. Радвахме се на близостта на водата и си взимахме сбогом с това красиво крайбрежие.

След това, с багажа се отправихме към летището. С малко закъснение излетяхме и този път нямахме късмета да видим красоти през прозореца. Само снежните върхове на планините през облаците, предполагам от Словения.

Тази седмица мина неусетно и се насладихме на красотата на непознати за нас места. Порадвахме се на невероятно синьото чисто море, на малки курорти и луксозни пристанища. Ходихме по старинни улици, пропити с история. Бяхме и пилигрими, по стечение на обстоятелствата. Возихме се на лодки и катерихме защитни стени. Страшно ми хареса комбинацията от море и надвесени над него прекрасни планини. При следващо идване бих наблегнала на планинските красоти. Островите край хърватския бряг също заслужават внимание. Там има страхотни плажове. Частта на Босна и Херцеговина, която видяхме, страшно ми напомняше за Родопите. И в четирите посетени страни говориш на български, те на сръбски, и се разбирахме чудесно. На Балканите сме, близки сме си. Но не мога да не направя огромната разлика в мащаба на туризма, който се развива там, и нашия. В тази област сме много, много назад. Там има забавления за всеки вкус и всеки джоб. 🙂

Това видяхме за тази седмица – откраднати интересни мигове и емоции.