Можете да прочетете Част 1 тук
Ден 3.
Тази сутрин станахме рано, за да използваме максимално светлата част на деня. Навън беше доста ветровито, но небето беше ясно. Ще се пътува значи. И понеже ме попитаха къде ми се ходи, аз избрах да видим две коренно различни и намиращи се в един район забележителности – Seegrote в Hinterbrühl и замъкът Franzensburg в Laxenburg. Ако останеше време имаше още замъци в близост и едно много красиво мисионерство.
Когато искаш да излезеш от града, за различните направления се тръгва от различни гари. Ние трябваше да хванем влак до Mödling и бях проучила, че трябва да тръгнем от Централната гара на Виена – Wien Mitte. Билетите от вчера още бяха валидни и с метрото стигнахме бързо до там. Големите гари имат бюра, където туристите като нас могат да бъдат обслужени и ние се възползвахме. Казахме на служителя къде искаме да отидем и той ни издаде билетите. Отделно ни разпечата спирките и ни огради необходимото. И аз се бях подготвила с това. Билетите бяха от по 2,20 евро. Като билет за еднократно пътуване. Този път се качихме на правилния влак и след половин час бяхме в Mödling. Отправихме се към автогарата. Бях си записала номерата на автобусите, които ни трябват. Те бяха за две съвсем противоположни посоки. Но на стоянките не видяхме моят номер автобус за Seegrote. Като видяха объркването ни едни възрастни хора ни попитаха за къде сме и ни дадоха номерата на 2 други автобуса, които ходят до там. Сега оставаше само да чакаме. На първият автобус, който ни вършеше работа, щяхме да се качим. А се оказа, че те са на половин час. По този повод изпихме по едно топло капучино в близкото кафе. Вятърът беше много неприятен.
Първо дойде автобус 215, който щеше да ни отведе до Лаксенбург. Купихме си билет от шофьора – пак 2,20 евро. Бях си записала на коя спирка трябва да слезем. Минавахме през селскостопански райони.
Вълнувах се. При виртуалните ми оглеждания на околностите на Виена случайно попаднах на това райско място. Един замък разположен на островче в езеро, губещо се сред обширна зеленина. Тук е била любимата лятна резиденция на императорското семейство. Провеждали са се рицарски турнири и са се изнасяли представления от Виенския придворен театър пред дворцовия елит. Това е било и любимо място за езда на императрица Сиси. Дворцовият парк е една от забележителностите на дворцовата архитектура и ландшафт в Европа. Това е уникален пример на градинарското изкуство от 18-19 век, украсено с многочислени беседки, паметници, мистични пещери/гроти/, храмове и полета за рицарски турнири в средновековен стил. Мария Терезия и внукът и Император Франц разширили парка до 280 декара. Сега той е обявен за паметник на архитектурата и е включен в ареала на «Натура 2000».
Слязохме от автобуса и бързо се ориентирахме за посоката. За да се разходи човек в парка, без да влиза в замъка се плаща 1,80 евро. На билета, както по-късно разбрах, пише че тези пари отиват за поддържането му. До самия вход има карта с маршрути и ние поехме по най-дългият – 8 км. Есента в този парк беше в разгара си. Само вятърът да не беше толкова силен. Направо ме буташе назад. А аз исках да видя всичко. Почти нямаше хора. Цветовете бяха невероятни. По – красива есен не съм виждала.
Това беше прекрасно място за разходка. Можех да си представя как едно време тук е било ловен парк и прекрасно място за езда. Не ми се тръгваше. Но ако искахме да видим пещерата трябваше да тръгваме.
По познатият начин се върнахме на автогарата на Mödling и там зачакахме автобус 364 или 365, които щяха да ни закарат до подводната пещера – Seegrote.
Скоро стигнахме до Hinterbrühl. Шофьорът ни показа посоката, по която да тръгнем, а след това имаше указателни табелки. Не беше много далече от спирката на автобуса. За тази пещера бях видяла снимки. След това прочетох, че това е най-голямото подземно езеро на Стария континент. До 1912 г. това е било мина за добив на гипс. Но при едно взривяване внезапно в един от тунелите нахлуват 20 милиона литра вода и мината се наводнява. Това което най-много ми хареса е, че в тура се предлага разходка с лодка по наводнените галерии.
Сега бяхме пред входа на тази забележителност и чакахме да се съберат хора. Влиза се на кръгъл час. Входът е 10 евро. Пристигна цял автобус със словенци. Вътре температурата е постоянно 9 градуса. Предлагат се одеяла за по-зиморничавите посетители.
Снимките които ще покажа са с лошо качество и по никакъв начин не могат да отразят действителността. Не знам как бяха осветили водата, но тя изглеждаше толкова лазурно синя и дъното се виждаше при положение, че дълбочината стига до 12 м. За фон имаше тиха музика. А лодката безшумно и бавно се носеше по повърхността. Невероятно преживяване!
Екскурзоводът каза, че тази пещера е използвана при снимките на холивудската версия на „Тримата мускетари“ за кадрите от Бастилията и тази златна гондола е от реквизита за филма при бягството на крал Луи.
Излязохме и моят човек ме изненада с желание да походим пеша, за да видим един аквадукт, който бяхме видели през автобуса на идване. Това бяха към 4 км до Mödling. Нищо работа. А и се слизаше надолу.
Много бързо се стъмни обаче. Това провали снимането на аквадукта. Все пак направихме бърза обиколка на града. Има много хубав център.
С влака се прибрахме и насочихме направо към хотела. След тези две коренно различни преживявания нямахме желание да походим по осветените улици на столицата.
Чарът е в малките градчета. Много ми хареса този ден извън Виена.
Ден 4.
Ред беше човекът да избере направлението за деня. Той се спря на Братислава. Доста облачно беше, но според прогнозата нямаше да вали.
Трябваше да стигнем гарата Wien Meidling и от там всеки час тръгва влак за Bratislava Petrzalka. Пътят е около един час, а билетът за отиване и връщане е 16 евро. Доколкото разбрахме в него е включен и транспортът в града за първият ден от престоя. Този път щяхме да се возим на експрес.
През прозореца се редуваха обработваеми земи. Изуми ни гледката на цъфнала рапица в тази късна есен. През този един час не видяхме бурен, трън или камък от двете страни на жп линията. Всяка педя земя беше или изорана или с някакво насаждение. Така и не разбира човек кога е минал на словашка територия.
За Братислава бях гледала старата част на града. Тя се намира на север от река Дунав. Трябваше да стигнем до там и се качихме на един автобус, за да пестим сили за самото разглеждане на забележителностите. Като минахме реката слязохме и се насочихме към внушителния Братиславски храд. Това е огромен замък над реката. Вижда се отдалече. Закатерихме хълма, на който е построен и се откри хубава гледка към града и реката.
Църквата, която се вижда, е Св.Мартин. Тя е най-голямата в Братислава и в нея са били коронясвани унгарските крале. Тук са се извършвали и сватбените им церемонии. Именно това символизира златната корона върху възглавничка на върха на църквата.
Този замък никога не е завладяван или разрушаван в битка. През 1811 г. изгаря поради небрежност и е реконструиран чак в средата на 20-ти век. Вътре не влизахме и се запътихме към старата част на града. Беше ми харесала.
Това е църквата Св. Стефан.
Тук по подобие на Прага на много места чакат ретро автомобили, за да разходят желаещите туристи.
Това е Портата на Михаил. Построена е през 13 век.
Доста групи с турски туристи видяхме. На този кръг, показващ посоките на света търсеха накъде е Истанбул. В интерес на истината и София я имаше – на 778 км от тук.
Направи ни впечатление, че цените на сувенирите въобще не отстъпват на австрийските. Много магазинчета и ресторанти има.
Накрая стигнахме до Президентския дворец. От задна страна има парк с доста скулптори и зеленина. А от предната страна красив фонтан, с голяма топка в средата (не работеше вече), на който бях гледала красиви нощни снимки.
Като цяло този ден бихме могли да отделим отново за нещо австрийско. Но любопитството ни доведе тук. Извън старата част , която е капанът за туристи, няма какво да се гледа. Панелки и олющени фасади. Няма да повторим идването си със сигурност. Както каза моят човек, личи си бившата социалистическа страна. Този филм сме го гледали. 🙂
Нещото, което ми направи впечатление е, че на автоматите за билети по спирките на превозните средства най-краткосрочният билет е за 15 минути. Такова нещо до сега не бях виждала.
Пак се стъмваше и от гарата си взехме обратния влак за Виена. Топло и приятно беше вътре.
Ден 5.
Последен ден. Имаме към два часа за последна разходка и после с автобуса тръгваме към летището. Не ни се бърза вече.
С този младеж завършва моя фото-разказ за това пътуване. Съвсем тематичен завършек. Много ми хареса концерта а и всичко, което разгледахме в Австрия. Есента е много красива тук. Ще запазя инфото за нереализираните разходки за някой друг път. Силно се надявам и за напред да може човек да стегне своя куфар, да пътува спокойно и да открива света около себе си. В този все по-объркан и откачен свят.
Пътешествия в думи и снимки 