До приказните острови Сардиния и Корсика

Тази година отново закъсняхме с ползването на отпуска. А септември бързо се изнизва ден след ден. Повдигам въпроса регулярно. 🙂 Човекът най-накрая може да се измъкне и започвам да гледам какви варианти имаме. Най-лесно ми се стори да отидем до Египет и там да видим някои от чудесата на света. Минава се само с 2 PСR теста. Време е да направим първата чужбина след започване на Ковид кризата все пак. 🙂 Но случайно ми попадна оферта за екскурзия до Корсика и Сардиния. С автобус и фериботи. Много ги харесвам тези пътувания и това предложение надделя. Египет ще почака. 🙂

От фирмата казаха, че има събрания минимум туристи за осъществяването на екскурзията, тръгва се със сигурност. Уточнихме подробностите и като записани в последния момент, нямахме възможност за застраховка „Отмяна на пътуване“. Трябваше да отидем ден преди заминаването в лаборатория за PСR тест, който беше необходим и за качването ни на ферибота от Ливорно за Голфо Аранчи на остров Сардиния. Направихме теста и стегнахме багажа. Но аз някак си не мога да се зарадвам. Ами все пак , ако този тест е положителен…

Ден 1. Постойна

На сутринта, в тихата съботна сутрин, отидохме до автобуса, дадоха ни необходимите документи за минаването на границите (тестовете бяха отрицателни) и с добро настроение потеглихме към Словения. Там щеше да е първата ни нощувка.

Предстоеше ни цял ден транзитно пътуване и минаване на много граници. Изключително бързо минавахме проверките по тях. Само с показване на лична карта. Нямаше други автобуси и не губехме време в чакане. Супер!

Вече се стъмваше, когато стигнахме до хотела в Postojna, оставихме багажа и излязохме навън. Цял ден бяхме пътували и сега искахме да се разходим по тихите улици на града. Видяхме на един хълм близо до хотела ни да се вее знаме и да има нещо като панорамна тераса. Имаше хора на нея и се радваха на залеза. Веднага се опитахме да намерим пътеката за стигане до там.

След малко криволичене изкачването ни започна. А хората вече слизаха от хълма. Всички, които минаха покрай нас, ни поздравиха. Това ми направи силно впечатление.

И луната изгря. Градът отдолу притихваше, а ние го гледахме от високо.

Внимателно се смъкнахме в мрака до цивилизацията. Само на 3 км оттук е пещерата Постойна яма. Били сме там и е наистина впечатляваща. Другата забележителност в района е замъкът Предяма. Ето него бих искала да видя, както и още доста места от Словения. 🙂

Още малко поскитахме из града и накрая се запътихме към хотела за душ и почивка. Утре имаше да се изминават още доста километра до Ливорно.

Ден 2. Падуа

Отново километрите летят. Неусетно вече сме в Италия. Виждаме морето покрай Триест. После подминахме отклонението за Венеция и към 12,30 спряхме на паркинга в Падуа. Това е един разкошен град, който бяхме видели преди години  за малко, и то когато вече се стъмваше. Сега щяхме да го видим през деня и просто нямах търпение да се изгубя по улиците му. Затова казахме на екскурзоводката, че потегляме сами и буквално хукнахме. Искаме да видим максималното, за даденото ни време.

Озоваваме се на прекрасния площад Prato della Valle. Неделя е и отново целият е в сергии. Как си мечтая да го видя празен един път! 🙂 Има и някакви протести за свободите на жените. Пълно е с жени в розови тениски, с розови балони в ръце. Късмет, какво да се прави!

Мостчетата и статуите са си същите. Прекрасни! А небето е изпълнено с фотографски облаци, само дано не ни завали. 🙂

Отправяме се към близката и впечатляваща с размерите си базилика Abbazia di Santa Giustina.

Това е една от най-големите църкви не само в Падуа, но и в цяла Италия. В нея се намират мощите на един от четиримата евангелисти – Лука. Хиляди поклонници идват тук, за да се преклонят пред светинята. На камбанарията и  има седем камбани с необичайно чист звук. Вътрешността е изрисувана от художника Паоло Веронезе през 16-ти век.

И отвътре е впечатляваща.

Падуа винаги е била свързана с Венеция. Венециански управител е контролирал града и тук има разкошни готически сгради от Средновековието. Тръгваме по улиците с характерните арки.

Пред нас с цялото си величие се показа Basilica di Sant’Antonio di Padova.

Св. Антоний е един от най-почитаните светци на християнската църква. Той се е грижел за бедните, болните и сираците. Станал е символ на милосърдието. Неговите мощи са запазени в базиликата. С основание всяка година святото място е посещавано от над 5 милиона поклонници.

Над впечатляващия олтар е работил не кой да е, а самият Донатело. Интериорът е изключително богато украсен. Тук има истински шедьоври на скулптурното и изобразително изкуство.

Имаме карта на града, но просто вървим и всяка улица ни харесва. Вече сме далече от шума, сергиите и хората.

Така с бързо темпо кръстосваме и се наслаждаваме на прекрасната архитектура на този град. Той стои в сянката на Венеция. Не е толкова туристически, което си има своите предимства, а определено заслужава внимание. Има какво да се види тук.

Падуа е университетски град. Надникнахме в двора на Università degli Studi di Padova. Той е с впечатляваща история от повече от 8 века.

Нямам думи. Все едно си в музей!

Опитва се леко да вали, а ние стигаме до централните площади на града.

Попадаме на piazza Garibaldi. Много близо оттук се намира Scrovegni Chapel. Параклисът, известен като един от най-големите шедьоври на Джото. Нямаме шанс да го разгледаме. Записванията са онлайн, и с месеци напред. Влиза се на малки групи, и то само за 15 минути. А сега и с противоковидните мерки се изисква зелен сертификат. Поне го видяхме физически отвън.

Оттук се отправяме към Ponte Molino. Това е красив стар римски мост. Бях си го записала този мост като забележителност.

От него пък се виждат други мостове и напомнянето е за цветна Венеция.

Тук е и една от портите на стария град Падуа.

Движейки се на случаен принцип, се озоваваме пред Teatro Stabile del Veneto – Teatro Verdi. Много красива кръгла сграда, с богати орнаменти и изящни статуи. Не се съмнявам, че и вътре е впечатляваща.

Както прочетох, театърът е открит в далечната 1751 г.

В близост се намира красивата църква Saint Nicolò.

А така бяха пременени протестиращите жени, които можеха да се видят по целия град.

Не мога да не покажа и едни графити из центъра, които откровено ме радваха.

Беше ни много забавно да се оглеждаме за тази форма на изкуство.

За последно си оставихме Piazza dei Signori и Piazza della Frutta. Вече не бързахме. Този път успяхме да видим повече. Красива и уютна е Падуа!

Както съм започнала, няма скоро да стигна с разказа си до преживяното от нас на островите. 🙂 А има още толкова снимки от града.

За мен Падуа е един прекрасен град. Бих се върнала тук отново и то с голямо удоволствие. Бих разгледала фреските на Джото. Бих посетила и ботаническата градина. Все пак това е най-старата ботаническа градина в света. Основана е през 1545 г. (Направо не е за вярване.) В нея има над 6000 вида растения.

Ако идвате в тази част на Италия, отделете време и за Падуа. Ще останете очаровани. Като нас. 🙂

В определения час сме в автобуса и потегляме за Болоня. Оттам ще вземем останалите туристи от групата, които са пристигнали със самолет.

Вече сме в пълен състав и представляваме група от 30 човека. Има доста свободни места в автобуса. Отправяме се към Ливорно, откъдето ще хванем ферибота от 22 часа за пристанище Голфо Аранчи на остров Сардиния.

Радвам се на залеза през стъклото на автобуса. Днес беше много хубав ден. Вече повярвах, че пътешествието е реалност. 🙂

Запознаваме се с новите процедури на фериботните компании. Трябва да сме на пристанището 2 часа по-рано от тръгването на ферибота. Чакаме и чакаме. Накрая се стъмни съвсем. С фенерче служител проверяваше сертификатите и личните карти на пасажерите. Което си е бошлаф работа. Можеше да му се покаже каквато и да е хартийка. Не гледаха QR кодовете. Дотук с тръбенето за строгите противоковидни мерки. После пак в автобуса и се отправихме към следващата проверка. Багажът, с който ще е човек на ферибота, да мине през скенер, а ние – през метал детектор. Което е смешно, защото после пак отиваш в автобуса, и можеш да си вземеш и други неща, непроверени долу. Това определено губи доста време. Най-накрая сме на борда. Разпределени сме в женски и мъжки четворни каюти. Като записани в последния момент, нямаше вариант за свободна двойна такава. Запознавам се с моите съкаютнички. Човекът – с неговите юнаци. Предстои ни нощен курс, а морето е доста бурно. Аз съм на горната койка, човекът също, но през една стена.

Не можах да мигна. Все едно имаше постоянно земетресение. Направо се подмятах на леглото. Но всичко свърши, дойде утрото и с това и запознаването ни със Сардиния и по-точно северната и част с прекрасните си плажове.

Ден. 3 Палау, Порто Черво, Бая Сардиния, Олбия

Прекрасна слънчева сутрин е. А ние вече сме островитяни.

Сардиния е фантастичен зелен остров. С кола може да се обиколи за няколко часа. Но кому е нужно такова бързане! Има много красоти за гледане. Природата тук е запазена непокътната през годините. Плажовете са красиви, а водата – кристално чиста и синя. Отправяме се към район, който сме виждали само през камери и снимки – райското кътче от Сардиния – Коста Смералда или Изумруденият бряг.

Това е рай за богатите. Тук се намират най-скъпите вили, не само на Сардиния, но и в цяла Европа. Ние само ще се насладим на природата на тази част от острова.

Първата ни спирка е в Палау. Това е очарователен и живописен курорт. Заобиколен е от величествени скали, потънал е в средиземноморска зеленина, което и привлича туристите от цял свят. От пристанището на Палау те имат възможност с ферибот, лодка или яхта да отидат до приказния архипелаг Ла Магдалена (Arcipelago della Maddalena). Той се състои от множество малки острови, заобиколени от кристално чисто море.

И развалям всичко това с темата за тестовете. В началото на града имаше лаборатория, с доста дълга опашка пред нея. Без такъв документ, няма как човек да се качи на фериботите до островите. За голямо съжаление.

А това са бреговете на най-близкия остров до Палау – Santo Stefano.

Вятърът и времето са оформили скалите по този причудлив начин.

Разходихме се и из уличките на града. Сградите са цветни, в топли тонове, заобиколени от зеленина. Пълно е с малки, симпатични магазинчета. А църквата е модернистична.

Не мога да не покажа и каква тоалетна видяхме тук. 🙂

Следващата ни спирка щеше да бъде в Порто Черво. Това е главният център на 55- километровата курортна ивица, известна като Коста Смералда. И съответно най-луксозният курорт на острова. Тук вили имат световно известни личности – певци, артисти, футболисти и политици. Затова има не  едно, а цели две пристанища – старо и ново, които са едни от най-модерните в Европа. Тук има шикозни барове, елегантни ресторанти и скъпи бутици.

В разгара на сезона нощувката в хотелите достига 3000 долара, а квадратният метър на луксозните вили – 300 000 евро. Не е за хора от нашата черга.

Известните личности търсят уединението си зад такива врати.

Цените по бутиците са четири – пет цифрени. Но пък беше интересно да разгледаме. Най-много ми хареса морето и неговия цвят. То не се купува с пари.

Отново сме в автобуса и се отправяме към следващата ни точка от прекрасната брегова ивица – Бая Сардиния. Намира се само на 4 км от Порто Черво.

Бая Сардиния е известен морски курорт в залива Arzachena. Състои се основно от хотели и вилни комплекси, заедно с магазини, барове и ресторанти. Те са разположени около малък площад, близо до плажа.

Тук се изкефих максимално от видяното. Диви плажове и преливаща се в различни нюанси на синьото морска вода. Това ще си го спомням дълго време.

Тръгнахме по една пътечка, която обикаля носа, и минавахме залив след залив, оформени от изваяни скали. Доста духаше, но любопитството ни караше да вървим и откриваме още красоти. Водата беше с невероятен цвят.

Истинско удоволствие за сетивата. Тези води са идеално място за гмуркане и водни спортове, като кайт и уиндсърф. Вятър тук не липсва. Поседяхме си на скалите и се радвахме на тишината и простора, ширнал се пред нас. Изгубвахме се в синьото. 🙂

Чадърите на плажа, които приличаха на козяците на нашите кукери, всъщност бяха направени от пластмасови лентички, но пък изглеждаха добре.

От това място бях зашеметена. А вече се придвижваме към следващото – Порто Ротондо.

Това е малко ваканционно селище. Изградено е от двама венециански предприемачи. Затова не е учудващо, че главният площад тук носи името  Сан Марко. 🙂 Ориентирано е към семейните ваканции и почивки. Тук бях поуморена вече и спрях човека, в неговия устрем за разглеждане. Минава 17,30 часа. Доста слънце събрах днес. Разходихме се само покрай пристанището и видяхме странната му църква.

Тук има ресторанти с кухня от световна класа, очарователни кафенета и оживен нощен живот.

Това е църквата Chiesa di San Lorenzo. Построена е през 1971 г. Вътре има много произведения на изкуството от известни художници като Фини, Чероли и Касела.

Сега, след този изпълнен с много динамика ден, се отправяме към Олбия, където ще е нашата нощувка.

Това е един по-голям град, с дълги пешеходни улици и тихи площадчета. Използвахме вечерта да купим подаръци за близките си. Тук има възможност за това.

Ден 4. Сасари и Алгеро

Днес обиколката ни из Сардиния продължава. Първо се отправяме към втория по големина град на острова – Сасари. В него има много исторически сгради и паметници, защото основното заселване на мястото се е случило през Средновековието. Пътят е малко над 100 км, но до града стигнахме за почти 3 часа.

Вече беше почти обяд, когато влязохме в старата част на града. Първо видяхме големия и великолепен площад Италия или Piazza d’Italia. Тук се намират няколко важни за града сгради с красива архитектура.

После следваха тесни улички и малки площади. 🙂

Неусетно пред нас се изправи  Cattedrale Di San Nicola – главната църква в Сасари. Строежът и започва през 12-ти век, но катедралата не е довършена чак до 18-ти век. Това обяснява наличието на широка гама архитектурни стилове в отделните и части.

Интериорът на църквата разполага с красиви стъклописи, няколко богато украсени параклиса и традиционни иконографии.

След като я разгледахме, се изгубихме в плетеницата от тесни, напомнящи ни за Малта улички на стария град. ( За разходките ни из Малта може да прочетете тук и тук.)

Неочаквано за нас, се озовахме до жп гарата на града. До нея имаше интересна сграда, с костенурка на фасадата. На картата излиза като Ex Hotel Turritania. 🙂

Беше ми приятна разходката тук. Историята на града лъхаше от улиците му. Понеже беше станало доста топло вече, решихме последно да разгледаме Giardini pubblici. Да намерим сянка под дърветата там.

Трафикът в града беше много натоварен. По този повод чакахме повече от половин час автобуса да си ни прибере. Накрая сме настанени на местата си и аз откровено се радвам на климатика. Жегааааа… А ни чака още ходене под силното слънце.

Отправяме се към следващия град за разглеждане днес – Алгеро. Той се намира на западното крайбрежие на острова. Вече втори ден сме на остров Сардиния и ни правят впечатление горите с корков дъб. Дърветата, които са прясно обелени, имат един ръждиво-червен цвят на стволовете. Те ще успеят да възстановят кората си за 10 години. Съответно сувенирите от корк са навсякъде. 🙂

Разстоянието между Сасари и Алгеро не е голямо и ни отнема по-малко от час. Тук много исках да отидем до пещерата на Нептун. Бях гледала страхотни снимки от нея. Не се получи. Днес всичко е подчинено на това, в 18 часа да сме в аптека в Олбия, за да си направим тестовете за ферибота, с който утре сутринта ще се прехвърлим на остров Корсика. От 30 човека, 9 сме без сертификати. До пещерата се пътува с корабче и решихме, че ни е по-важно да сме точни и да не рискуваме с отдалечаването от града. Такива са условностите на новите правила за пътуване. Няма измъкване.

Градът се оказа прекрасен. Името му Алгеро идва от вид водорасли, които се срещат по крайбрежието му. Основан е през 11-ти век от генуезците. Превръща се в каталунска колония при Петър IV-ти Арагонски през 1354 г. Това е единственият италиански град, в който все още се говори на каталунски език, и където има следи от арагонския архитектурен стил. За да се защити градът, през 16-ти век са изградени наблюдателни кули или бастиони.

Тук се намира готическата катедрала „ Санта Мария“, построена през 16-ти век. Интериорът обаче е в ренесансов и бароков стил.

Това е нейната красива камбанария. Разочарованието от това, че не отидохме до пещерата, бързо се стопи с видяното от разходката ни по тесните улички на града.

Алгеро е определян като най-чаровният град на Сардиния. Красиво разположен е над морето. На първа линия има построени много цветни вили. Гледката се допълва от цъфналите цветя и красивите палми.

Тук има Музей на коралите. Добива на корали представлява важна част от икономиката на района. Алгеро е столицата на Ривиера дел Корало, така че тук могат да се намерят много бижута, изработени от този материал. Цените им не са за подценяване. Естествено има и такива с китайски произход, с по-достъпни цени, но са си чисто менте. 🙂

Освен добивът на корали, основните индустрии тук са консервирането на плодове, дърворезбата и производството на зехтин.

Чудесна беше обиколката ни тук. Сега предстоеше връщането ни към Олбия. Гонехме час. 😦 Автобусът ни остави в близост до аптеката, където имахме запазен час за бързи тестове. Вчера екскурзоводката беше помолила, като се разхождаме из града, да видим къде се правят такива тестове и на каква цена. И ние влязохме в една да питаме. Казаха ни, че на летището на Олбия се правят и цената е 50 евро. Цифраааа. Хора от групата бяха намерили аптека в града и цената там беше 25 евро. Бяха запазили и час. Така, че сега тихичко стояхме на тротоара пред аптеката, и чакахме да ни извикат. Имаше напрежение. Човек се чувства като пред изпит, за когото малко е чел. Не знаеш какъв ще е крайният резултат.

Събраха личните ни карти. Първо извикаха моя човек. Започнаха да вървят майтапи, че аптекарката си го е харесала от снимката на личната карта, и той трябва да се бори за интереса на групата с всички средства. Голям смях падна. Напрежението изчезна. А моят човек се забави. 🙂 Следващата бях аз. Тази жена така ми бръкна в ноздрите, че после доста време ми течаха сълзи. Групата пак се разсмя, че страдам за употребения ми мъж. 🙂 Не знам какво е правил вътре, но резултатите на всички се оказаха негативни. Герой си ми е той! 🙂 Пътуването може да продължи!

С важния документ в ръка, отидохме до хотела да си оставим раницата. Днес е последната ни вечер на Сардиния и искахме да се разходим из града. В момента, в който излязохме, видяхме, че има разкошен залез. Почти изтичахме до морето.

Качихме се и на виенското колело. Неприятното по време на вечерната ни разходка бяха комарите. По този повод нарочно си сложихме якетата. Снощи доста ме бяха нахапали. Сега нападаха по-стръвно. Всяка открита част на тялото беше атакувана от тях. Хапеха и по дланите, което си е направо болезнено. Дори човекът пострада. А него никога не го ядат. Нека види какво е. 🙂

И двете вечери в Олбия седнахме да хапнем из ресторантите, заемащи улиците на града. Никой не ни поиска сертификат. Просто споделям.

Това видяхме от Сардиния. Една много малка част от острова. Но пък страшно ми хареса видяното – прекрасни плажове, прозрачна вода, старинни градове и вкусна храна. От утре започва френското ни приключение на остров Корсика.

Ден 5. Бонифачо, Порто Векио и Проприано

Сутринта напуснахме хотела и се отправяме към най-северната част на острова, където от пристанище Santa Teresa Gallura, в 10,30 часа, с ферибот ще потеглим към близкия остров Корсика.

Тук показахме само сертификатите си. Няма други досадни процедури. Намерихме си място на откритата палуба и скоро вятърът и морските пръски бяха в косите ни.

А това са сенките ни в морската пяна. 🙂

Пътуването трае около час, който минава неусетно. Вече сме до корсиканските брегове. Мъдри хора казват, че за да се усети корсиканският дух, човек трябва да се потопи в местната култура, да се разходи по улиците на корсиканските градове и да пообщува с хората тук. Всичко това ни предстоеше.

Слизаме на фериботния терминал в Bonifacio. Оттук с автобуса стигнахме до голям паркинг, където щеше да остане той, а ние щяхме да се качим до стария град Бонифачо с  туристическо влакче. В групата има възрастни хора и за тях би било проблем изкачването дотам. Според екскурзоводката пешеходното стигане до Цитаделата би отнело към 40 минути. Чакаме на слънцето. Оказва се, че първото влакче, което ще дойде, е резервирано от друга група. Трябва да се чака следващото. Ами откачих! Горе имаше толкова впечатляващи неща за разглеждане, а времето се губеше в чакане. Казахме на екскурзоводката, че потегляме сами нагоре. Да ви кажа, изкачването ни отне точно седем минути бърз ход. Нарочно засякох. 🙂

Развълнувана съм, бързам и искам да обиколя всичко. Много малко време имах за теоретично опознаване на местата, които ще посетим. За този град си бях отбелязала някои забележителности и нямах търпение да ги видя с очите си. Затова е бързането и пръхтенето по стълбите.

Скоро пред очите ни се изправят внушителните стени на Цитаделата. Но видяхме пътека в противоположната посока, която виеше над брега. Първо тръгнахме по нея.

Видът на корсиканския бряг ни впечатли. Красота!

Има няколко панорамни площадки, които естествено обиколихме. Времето, вятърът и водата са оформили белия варовик по този начин. А морето долу е кристално чисто. Всеки камък на дъното се вижда.

От другата страна пък се вижда красивото яхтено пристанище на града.

Това беше много хубава отбивка, но беше време да разгледаме и самия град. Скоро сме пред неговата порта, а преди минути се разхождахме из пътеките на зеления хълм отсреща.

Мястото, където днес се намира градът, е населено от преди 6500 г. През вековете той е окупиран от гръцки търговци, римски войници и дълго време е бил в ръцете на пиратите от Средиземноморието.

Бонифачо е популярна туристическа дестинация заради богатата си история и не на последно място, заради несравнимата красота на заобикалящата го природа. Укрепеният стар град буквално виси над скалите. Уличките му са толкова тесни, че слънчева светлина почти не прониква в тях. 

Църквата Ghjesgia Santa Maria Maiò е завършена през 13-век и е най-старата църква в града. Гербът на Генуа е издълбан на един от нейните портали.

Много бързо обиколихме най-старата част на града. Това са само 4 улички, с пресечните им. Озовахме се в средната част на носа, която е заета от голям паркинг и по-съвременни сгради.

Поредният ферибот от Сардиния пристигаше.

Това са руините на стара мелница.

А това е църквата Ghjesgia San Dumenicu.

Най-предната част на носа е заета от гробището на Бонифачо. Дотам не отидохме.

Така, разхождайки се, изведнъж се озовахме до място, което много исках да видя – Escalier du Roy d’Aragon или Стълбата на краля Арагон. Бях видяла снимки оттук и разпалено бях обяснявала на моя човек колко е интересно. Горкият! Причинявам му само такива физически натоварвания. Пред касата сме, купуваме си билети от 5 евра (което за мен са по-добре изразходвани пари от билета за туристическото влакче) и взимаме задължителната каска. Забравих да кажа. Вече сме във Франция. Тук поискаха да си покажем сертификатите. Днес имаме такива. 🙂

Започна едно стръмно слизане.

Бях прочела, че стъпалата са 187. Затруднението идва от това, че те са с различна ширина и височина. За безаварийното слизане и качване на туристите много помагат парапетите от двете страни.

Това стълбище, издълбано в стометровата скала, е символ на Бонифачо. Според легендата, стълбата е издълбана през 1420 г., по заповед на крал Арагон от неговите войници. Според друга легенда пък то е изградено от монаси, за да могат да стигат до кладенец с питейна вода. Който и да го е направил, никак не му е било лесно. Сега тази стълба води до издълбана в скалите пътека, почти на нивото на водата. И откачени туристи, като нас, се потят по нея. Но на мен това преживяване много ми хареса. Никому не е излишен малко адреналин и кардио натоварване.

Разходката край морето и гледката към кръстосващите водите луксозни яхти си струваше усилието.

Понеже сме много бързи и стегнати, ни остана време за още едно гмурване по тесните улички на прекрасния град. Дори седнахме за по едно ободряващо кафе на сянка. Заслужихме си го. 🙂

Накрая излизаме от Цитаделата. Време е за срещата ни при автобуса. А аз не мога да откъсна очи от тези брегове.

Тази синя вода ме омагьосва. Още с първите си минути Корсика спечели сърцето ми.

Отправяхме се към следващия град – Порто Векио. Двата града са близо един до друг (разстоянието е приблизително 25 км.) и стигаме за около 40 минути. Явно изоставаме с програмата за деня, защото ни свалиха да се разходим около пристанището, а градът се намира на хълм над него. Не го преживявам тежко. Бях чела, че след Бонифачо Порто Векио бледнее.

Името на града означава „Старо пристанище“. В района наистина е имало старо римско пристанище и явно това е дало името му.

Пристанището на Порто Векио не е голямо, но е много популярно място за разходки. Тук има много кафета и ресторанти, както и магазинчета за сувенири.

За града прочетох, че датира от 16-ти век. Той е построен по времето, когато генуезците контролират Корсика. Но най-голямата забележителност тук са околните плажове. Плажът Palombaggia, който се намира на юг от Порто Векио, е известен като един от най-красивите плажове на Корсика. И не е само той. Но на екскурзия от този тип няма как да видим всичко. Иска си се индивидуално идване. 🙂

Наблизо се намира и фериботният терминал. Фериботни линии има за Civitavecchia (връзката за Рим) и Неапол.

Отново сме в автобуса и се отправяме към Проприано, където ще е нашата нощувка. Ще спим на западното корсиканско крайбрежие. Гледаме през прозореца на автобуса. Пресичаме планински район. Скални върхове се редуват един след друг. Минахме и през няколко планински села. Много красиви, с изцяло каменни къщи. За съжаление, в движение и с постоянни завои, снимките не се получават. Пейзажът е съвсем различен от този на Сардиния.

Към 19 часа бяхме настанени в хотела. А той е на първа линия над морето. Има си и малък плаж, на който някои от нашите спътници решиха да слязат и да се порадват на морето и поплуват. В близост имаше разкошен голям пясъчен плаж. Но за да се стигне дотам, доста трябваше да се обиколи. Затова ние решихме да тръгнем, и да разгледаме града. Нямаше още много до скриването на слънцето. Само от високо снимахме хубавия плаж.

Тръгнахме по шосето и първо попаднахме на гробището Cimiteriu di Pruprià. То се различава от нашите по това, че тук едно семейство строи къщичка или гробница, в която се поставят починалите от поколения. Няма индивидуални гробове.

Стигнахме до градския плаж Plage de Propriano – Arinella di Pruprià точно за залеза. Имаше пейки и мястото беше идеално за целта. Поседяхме тук, докато слънцето се изгуби зад хоризонта.

Продължихме разходката си и се изкачихме на малък хълм, за да видим църквата Ghjesgia di a Madonuccia. Камбанарията и се открояваше на фона на притъмняващото небе.

От тази височина успяхме да видим и част от града. Малкият курорт е заобиколен от планински хребети.

Смъкнахме се по безлюдни улички до крайбрежната улица, където се намират кафенетата и ресторантите. Французите отиваха на вечеря. А тук без сертификат не можеш да седнеш, дори и на маса на открито. Нашите тестове важат още, но не сме ги взели. Не обичам борбата с френския език. Просто се разхождаме и вечерта е чудесна.

Да спомена нещо, което ни направи впечатление на Корсика. Купувахме си плодове от малките магазинчета, в градовете, които посещавахме. На нито едно място не се наложи да даваме евроцентове. Винаги сумата беше кръгла. Моят човек каза, че явно окото му е кантар. 🙂 Гроздето, което опитахме, беше наистина много вкусно. Расло на слънце.

Това успяхме да видим от този град. Тих и спокоен е той.

Ден 6. Аячо и Калви

Пореден хубав слънчев ден. Днес ни предстоеше доста път. Практически почти щяхме да прекосим цяла Корсика. Първата ни спирка щеше да е в Аячо.

Аячо е най-големият и значим град на Корсика. Той е сравнително нов. Основан е през 1492 г., когато генуезците управляват тези земи. Слънчев и елегантен е.

Първо попадаме на неговия пазар. Носи се силната миризма на сирена.

Минаваме по широки улици, целите в палми.

Градът е родно място на Наполеон и това не остава незабелязано. По тротоарите има маркерчета, а и доста статуи на тази противоречива историческа личност видяхме.

От големия площад Piazza De Gaulle се открива страхотна гледка към залива. Цветът на водата е невероятен!

Стигаме до главната църква на града – Catedrale Santa Maria Assunta. Построена е през 16-ти век. Най-известна е с това, че тук е кръстен Наполеон на 21.06.1771 г. 🙂

Храмът е изпълнен според италианските традиции и е шедьовър от епохата на Възраждането. Вътре има елегантен мраморен олтар и старинен орган.

Оттук групата се запъти към Къщата-музей на Наполеон Бонапарт, а ние продължихме да кръстосваме из града.

Решихме да разгледаме крепостта на Аячо -Citadella d’Aiacciu. Разбрахме, че може да се влиза там. За съжаление няма много какво да се види, но обиколихме, където е разрешено. Входът е свободен.

Първият камък на Цитаделата бил положен през 1492 г. Тогава тя представлявала укрепен замък, с тъмници. Сегашният си вид тя придобива по време на френската окупация и е завършена през 1559 г.

Бяхме точно над морето. Прекрасното! Решихме, че ще вървим покрай него. Палми и море – прекрасна комбинация!

Можеше да се върви по крайбрежната с километри. Но ние нямаме времето за това. Отново сме по улиците на града.

Случайно попадаме пред двореца Лантиви. Той е построен през 1830 г. като част от проект за развитие на родния град на Наполеон. От 1837 г. в сградата се е помещавала префектурата на Корсика, а самото здание е кръстено на името на първия префект Габриел де Лантиви, бивш военен деятел от времето на Наполеон.

Ето още снимки от този град.

Много ми хареса Аячо.

Сега потегляме все на север към следващия град – Калви. Пътят е около 165 км., а ние го изминаваме за повече от 4 часа. Понякога дългият автобус трудно взимаше острите завои. 80% от площта на Корсика е заета от планини. Пътят към Калви минава през тях. Най-високият връх Monte Cinto е висок 2706 м. Нищо особено, така да се каже. Както прочетох обаче, туристическите маршрути по корсиканските планини се считат за доста трудни за преминаване. А най-трудният, който се счита за най-труден и в Европа, е GR 20 и е също на Корсика. Той е дълъг 180 км, а общата денивелация, която се преодолява при преминаването му, е 10000 м. Най-подготвените го изминават за 15 дни. Това са едни непрекъснати спускания и изкачвания. Аз нямам нужната подготовка за поход от такъв калибър, но с удоволствие бих изкатерила някоя пътека. 🙂

Сега гледам тези прекрасни планини от автобуса.

След дългото пътуване из планините сме пак до морето.

Калви е една от най-известните туристически дестинации на острова. Градът е столица на регион Balagne. Той е един от най-посещаваните градове на острова заради впечатляващата си цитадела и живописните си улички на стария град.

Калви има дълга история. Този район първо е бил населен от финикийците, после от гърците, а след това от етруските. По време на римляните се е заформил вече градът. През 1278 г. градът попада под управлението на генуезците. Периодично пък е нападан от корсиканските националисти. По този повод Калви претендира да е родно място на Христофор Колумб. (Още доста градове от Италия, Испания и Португалия претендират за това почетно звание.)

Туристическата обиколка из Калви обикновено започва от централния площад, кръстен на Христофор Колумб. Цитаделата е разположена на масивна скала с изглед към залива. Тази част на града е била практически непристъпна през Средновековието. Изградена е от 4 основни бастиона и дебели крепостни стени.

По стълби стигаме до църквата „Св. Йоан Кръстител „ или Pro-cathédrale Saint Jean-Baptiste. Първоначалната църква на това място, и от която са се запазили само няколко елемента, е от началото на Средновековието. През 1567 г. мълния удря Цитаделата и разрушава църквата. Реконструкцията и започва около 1600 г., но сградата е завършена изцяло през 1747 г.

Църквата притежава стари и много ценни произведения на изкуството.

Започнахме обиколката си по тесните околни улички.

От Цитаделата се открива гледка към залива и плажовете на Калви.

Много бързо обиколихме всяко местенце. Даже моят човек намери полуразрушено стълбище в крепостната стена. То ни изведе на скалите, по които се стигаше до малък фар, а покрай него растяха кактуси и палми. Откривател ми е той!

Последно видяхме пристанището на града.

И кратката разходка тук ми беше много приятна. Сега ни предстоеше отново път. Трябваше да стигнем до Бастия, откъдето утре следобед с ферибот ще се отправим отново към Италия.

Така да се каже, днес притичахме по Корсика. 🙂

Ден 7. Бастия

Отново е сутрин. Последната ни на остров Корсика. Не се съмнявах, че и разходката из улиците на Бастия ще ми хареса.

Градът прави силно впечатление на туристите. Той притежава едно от най-големите пристанища в Европа. Бастия е романтична и чаровна.

Първо видяхме Place Saint Nicolas, който е един от най-големите площади в Европа. На него има два паметника – единият на Наполеон, а другият на войниците, загинали в Първата световна война. Около него има много магазини, кафенета и ресторанти.

Скоро бяхме на друг площад – Place du Marché. Тук през уикендите земеделски производители и занаятчии продават продукцията си. Заобиколен е от елегантни жилищни сгради, с боядисани капаци.

Влязохме и в първата от многото барокови църкви на града – Ghjesgia San Ghjuvà.

Тя е била катедрала на Бастия в продължение на векове и е блестящ пример за генуезки бароков стил. Двете и кули са възприети като символ на града.

До нея се намира Oratoire de l’Immaculée Conception. Този прекрасен параклис е завършен през 1609 г. През 18-ти век е служел като зала за дискусии. Украсен е с коприна и кадифе.

Пред входа му има каменна мозайка, което е свързано с Лигурия и генуезците.

Разходихме се покрай пристанището.

Фасадите на сградите наоколо са боядисани с топли цветове и това създава допълнителен колорит на мястото.

Ние, и останалите спътници без сертификати, трябваше да отделим време за минаване през аптека. Нямахме никакви проблеми. Малки складови стаички на някои аптеки са превърнати в „лаборатории“ за бързи тестове. Удоволствието струваше 25 евро. Вече можем да стигнем до континента. 🙂

Връщам се отново на разходката ни из Бастия. По много красиви стълби се изкачихме към Цитаделата.

Генуезците са построили тази крепост, известна още като бастилия през 1380 г. Това впоследствие е дало името на града. Тя е станала икономически и политически център на острова.

Основната и цел е била отбранителна. Тук има изградени два резервоара за съхранение на вода, което би осигурило нормалното съществуване на защитниците и при дълга обсада. Нещо съвсем ново за времето си.

Тук има приятни ресторанти с гледка към морето и пристанището. А разходката по тесните улички ми достави истинско удоволствие.

Влязохме в Catedrale Santa Maria Assunta.

Тя е исторически паметник и обект на националното наследство на Франция.

Още малко се разходихме из тази стара част на града. Оттук се открива страхотна гледка към пристанището.

Остана ни време да минем и по търговските улици в новата част на града.

В Бастия видяхме стари сгради с тоалетни на балконите. Те още се използват. Това наистина ме впечатли.

Това бяха последните ни часове на остров Корсика. Той ме плени с прекрасното си синьо море, красивите зелени планини и разкошни градове. Вече си мечтая да дойдем отново и да видим още от неговите прелести.

Показвайки ценните хартийки, се качваме на последния ферибот от това пътуване. А градът, който бяхме обикаляли преди малко, бавно се отдалечаваше.

Предстоеше ни няколкочасово пътуване до Ливорно. Седнахме в закрит салон и се отдадохме на почивка. Пред очите ми пробягваха места, видени и на двата острова. Голям късмет извадихме с времето на тях. Слънчево и топло.

След повече от 4 часа плаване вече акостирахме в пристанището на Ливорно. Изпратихме слънцето от борда на ферибота.

Качихме се в автобуса и се отправихме към хотела, който беше на 7 км. от града.

Това е последната ни вечер и в Италия. Моят човек реши да си направим типична италианска вечеря. Потърси най-близката до хотела пицария през чичко Гугъл и в мрака потеглихме по тесни тъмни улички.

След петнайсетина минути се озовахме пред малка пицария за доставки по домовете. Поръчахме си по една пица и с интерес проследихме процеса на приготовлението им.

Млад мъж беше пицарят, а чевръста жена приемаше поръчките по телефона, слагаше готовите пици в кутии и ги разпределяше по адреси. После младеж с каска ги взимаше и разнасяше по домовете със скутер.

Мога да кажа, че по-вкусни пици не сме яли. Това бяха пици за италианци, не за туристи. 🙂

Ден.8 Пистоя и Болоня

Днес започва обратният път към дома. Не знам кога се извъртяха тези дни на островите. Изобщо не ги усетих.

Минаваме покрай най-прекрасните тоскански градове Пиза и Лука. И в двата сме били и бях наистина впечатлена от видяното. (За това какво видяхме в тях може да прочетете тук.)

Спираме в Пистоя. Този град е едно малко съкровище. През 2017 г. е бил италианска столица на културата. Освен своите исторически паметници, градът предлага на туристите си и богата културна програма.

Селището е възникнало още в древни времена и постепенно е засилило влиянието си през Средновековието. Тук са работили изключителни художници, архитекти и скулптури. Пистоя е идеалното място за любителите на културни забележителности.

Piazza del Duomo или главният площад на града е един от най-зрелищните архитектурни ансамбли в цяла Италия. Катедралата Сан Зено радва окото с романска фасада, увенчана с две статуи – Св. Занон и апостол Яков, който е покровител на града.

Катедралата е построена около 10-ти век. Интериорът е изграждан в продължение на три века. Най-забележителното тук е сребърният олтар на Св. Яков, върху който са работили най-добрите бижутери от 12-15 век.

Вляво от фасадата на катедралата се извисява романската камбанария висока цели 67 м.

Баптистерият Battistero di San Giovanni in Corte представлява осмоъгълна готическа сграда с голям купол. Вътре се съхранява купел от 1226 г., работа на Lanfranco da Como.

На площада се намира Palazzo del Comune. Строежът на двореца започва през 13-ти век и е завършен чак през средата на 14-ти век. Днес в тази сграда се намира градският музей.

Надникнахме вътре. 🙂

Разходихме се из историческия център на града. По тесните улички и красиви площади.

Това е поредният разкошен град на Тоскана, с който се запознаваме. Разходката тук ми беше изключително приятна.Пистоя се оказа и част от пилигримски маршрут. Това е италианският аналог на испанския път Камино.

Градът е известен и с ежегодния си музикален фестивал Pistoia Blues. Това събитие привлича в града музиканти и меломани от цял свят.

Отново сме в автобуса и напредваме към Болоня. Ще оставим на летището част от спътниците си, с които наистина се сближихме през изминалите дни.

Вече в намалял състав се отправяме на последната си разходка из Италия. В прекрасната Болоня. Идвали сме тук и много ни беше харесало. Изкачвахме средновековна кула по безброй стъпала. Надявах се да видим и нови места от града днес.

Болоня е един от най-проспериращите градове в Италия. Историческият му център е пълен с дворци, храмове и квартали, построени през ранното средновековие. Приближаваме се към него под постоянни арки.

Във всички градове, които до момента разгледахме, се радвахме на празни улици и почти липса на туристи. Даже имаше места, където местните ни гледаха с нескрит интерес, учудени от присъствието ни. Центърът на Болоня ни посрещна с пълни улици и заведения. Имам чувството, че всички бяха излезли навън в съботния слънчев ден.

Беше много шумно и определено трудно се разминавахме с тълпите по тесните улички. На някои магазини имаше забавни онагледявания на противоковидните мерки. 🙂

Явно дългият локдаун при тях от миналата година ги кара сега да се радват на живота с пълна сила. Заведенията бяха пълни, сервитьори носеха  табли с аперол шприц и засукани мезета. Нямаше никаква дистанция и маски.

Едно лирическо отклонение. При кръженето си по улиците, ненадейно се озовахме пред българското консулство. С паркирана скъпа кола отпред. 🙂

Да се върна на темата. Болоня е университетски град. Първите факултети са сформирани тук още през 11-ти век. Сред забележителните възпитаници на образователната институция са Данте, Петрарка и Коперник. Наистина впечатляващо!

Ние влязохме в сградата на Biblioteca Comunale dell’Archiginnasio. Това е първото седалище на университета в Болоня. Сградата е построена през 16-ти век  и впечатлява с архитектурата си и цялостното си оформление.

В двора може да се разглежда свободно. Бяхме изумени от видяното. В самата сграда може да се влезе с показване на сертификат. Нашите антигенни тестове още бяха в сила и ги показахме на охраната. Тук провериха QR кодовете. Проверката не беше проформа, както на фериботите. 🙂

Заболяха ни вратовете да гледаме таваните на стълбите и коридорите. Разкошно е! Толкова орнаменти и детайли.

Това беше един прекрасен завършек на нашата екскурзия. Напълнихме очите с типично италиански разкош.

За последно снимаме Fontana del Nettuno. Един от символите на града.

В краката на Бога на морето се намират 4 статуи, на четирите големи известни реки през 16-ти век – Ганг, Амазонка, Нил и Дунав.

Интересен факт е, че Марио Мазерати използва тризъбеца на Нептун за лого на автомобилите „Мазерати“ (ето защо нашите дипломатически представители в този град са избрали тази марка за служебен превоз) 🙂

Сега по улица Независимост (Via dell’Indipendenza) се отправяме към автобуса.

Успяхме да допълним впечатленията си от този град. Италия е невероятна!

Остатъка от деня премина в път. Нощувката ни щеше да е на словенска територия в град Кран.

Ден.9 Граници, граници, граници

Предстоеше дългият и досаден път към София. Връщането винаги се струва по-бавно на човек. Така си и беше. На някои граници доста чакахме.

Вечерта чакаме за последната проверка на Калотина. Минахме проверката на личните карти. Сега започна борбата с представителката на РЗИ. Тя искаше хората без сертификати да се поставят под карантина. Нашите тестове бяха на френски език,  почти бяха изтекли . Накрая ги призна. Минахме между капките. Стига толкова тестване 🙂

Това беше нашето първо пътешествие от доста време. Затова пък много емоционално и запомнящо се. Страхотни места видяхме! Установихме, че може да се пътува и по тези нови правила. Не е приятно, но това е положението. Дано тази глупост приключи скоро и да можем спокойно и спонтанно да хващаме пътя, както преди. Без чакането по аптеки и бъркането в носа.

Колко дестинации ни чакат само!